Срещнахме се с Марин Марковски, опитен адвокат, който е наясно с нередностите в правосъдната система. Поговорихме за проблеми, как трябва да бъдат решени те.
Интервю на Милан Николов
- Г-н Марковски, нека да започнем темата за амнистията. Трябва ли да я има? Ще се справи ли новото правителство с този проблем?
- Лошото е, че спря да се обсъжда и се прие разбиране, че законът за амнистията не може да бъде променен. Този закон не е противоконституционен, защото не нарушава конституционни принципи, така че не може да бъде отменен от съда. По време на предишното правителство отговорни длъжностни лица (от министър надолу) са разхищавали по безобразен начин стотици хиляди левoве, да не кажа милиони. Чл. 219 определя такива престъпления като безстопанственост, като наказателната отговорност е до 3 години лишаване от свобода за по-леките случаи. За тези, които гласуваха закона за амнистията беше ясно, че те ще освободят своите политически съратници от наказателна отговорност.
Разхищенията влизат като простени и забравени, но това са народни пари. Ако се премахне този член, ще се амнистира справедливо. Следващите министри ще знаят, че не могат да разпиляват народни пари. Трябва да се направи така, че текстът, който определя непредпазливото престъпление да не се отнася за чл. 219.
Чл 2., ал. 2 не трябва да се прилага по чл. 219 от закона за амнистията. Тогава това, което е направено от предния парламент остава в битието.
- Вие споделяте ли това мнение, което битува сред хората, че амнистията е направена така от предишното управление, за да ги спасява от престъпленията им?
Точно за това е направено. Например, законът за амнистията не амнистира умишлените престъпления до 3 години от частен характер. А районният съд е заринат от такива дела, които са много трудни, а въпреки че няма затвор там, обемът им е като на делата за убийства. Защо не амнистират, когато комшийката казала на съседката, че не спи само с мъжа си?
- Все пак чести ли са случите, когато извършители на тежки престъпления получават амнистия?
Самите санкции за безстопанственост са твърде леки. Това идва още от времето на комунизма, когато директорите трябваше да са ни другари. Когато правиха такива разхищения, партията решаваше да не ги наказва, защото бяха другари. Трябва да се приложи този текст на закона, този, който сключи неизгоден за страната договор да се наказва с 5 години. Тук от прокуратурата като че ли си затварят очите и се правят на „ощипана мома”. Те са много опитни и знаят, че винаги може да влезе един обвинителен акт за неизгоден договор. Един опитен експерт трябва да каже само каква е реалната стойност на договора. Явно е, че тук прокуратурата не работи както трябва. Аз малко се притеснявам дали правителството има опитни експерти, би трябвало да има, които чрез авторитета на правителството да обърнат внимание на прокуратурата, за това, че тя си затваря очите и не образува такива наказателни дела. Правителството трябва да контролира това, което е подадено като сигнал до прокурорите дали се образува като дело и ако това не става, да се разбира защо не става. То не е точно контрол, защото парламентът не може да контролира прокуратурата, а искане да се следи работата им.
- Има ли в момента много невинни хора в затворите?
Няма много невинни хора в затвора. Не е вярно, че с лекота българският съд вкарва хора без вина. Например в ЕС имат около 30 % оправдателни присъди, нашият съд има 10 %. Има и невинни хора в затвора, което е много тежко. Съдебната грешка е нещо много лошо, тя е като сбъркана операция, но също така е човешко съда да греши. По-скоро народът страда от липсата на справедливост, от престъпленията извършени от „белите якички”.
- Случва ли се клиенти да се груби към адвокатите си, ако те не успеят да им спасят кожата? Работят ли под напрежение колегите ви?
Не. Те винаги работят под напрежение, защото става дума за много важни въпроси. Но един опитен адвокат не поема предварителни обещания за изхода на делото, само казва стратегията на защитата. На мен не ми се е случвало никога някой да е груб. Проблемите са в една друга насока, като става въпрос за това, че всеки задържан има право на адвокат в първите 24 часа, а у нас масово не се спазва това. Това означава, че той е подложен на едно напрежение, а когато няма адвокат може да направи „самопризнания” за неща, които не е направил. Това им е удобно, защото няма адвокат, който да му каже, че има право да не говори без защитник.
- У нас случва ли се често неопитни адвокати да подвеждат клиенти, като заради незнание го вкарват в затвора?
Ще бъда искрен! За съжаление има такива случаи, макар и много рядко. Те са притеснени и сътрудничат на прокуратурата клиентът им да направи самопризнания. Няма да коментирам имена. Когато адвокатът каже на клиента си „не се предавай”, тук няма престъпление, а е само нарушения спрямо религията и морала, но е мошеничество спрямо закона. Ако адвокат улеснява прокуратурата, то няма смисъл да се събират доказателства. Адвокатът трябва да стимулира прокуратурата да събира доказателства.
- Подготвени ли са добре прокурорите?
Никой прокурор не е подготвен така добре, че да се изправи срещу мен (смее се). Шегувам се. Не е вярно, че майсторството на адвоката може да извади един престъпник. При категорични доказателства адвокатът не е магьосник и съдът ще го осъди във всички случаи. Да, прокурорите са подготвени. Кариерата, която правят прокурорите е нормална, те трябва да бъдат кариеристи, но въпросът е, че когато ги издигат, те трябва да се съобразяват с това – колко са послушни. В Италия, например прокурор може да арестува министър, без да е необходимо съгласието на градския прокурор.
Важното е прокурорът да е самостоятелен и независим и да не се подчинява на никой, освен на закона. Държавата е по-силна от престъпността, но в България мафията си има държава.
- Ще се разбере ли някога истината кой е убил сестрите Белнейски?
Както я карат няма да се разбере, защото за да има ефективно събиране на доказателства, трябва да има професионализъм, техника и мотивираност. Като се правеше огледа, трябваше да видите как 4-5 човека се разхождаха по мястото и са утъпкали тревата все едно е стадион „Васил Левски” на концерта на Мадона. Така не става. В чужбина и тревички се изсмукват. Затова сега обвиняват едно момче, което няма нищо общо с това престъпление.
- Има ли политически момент в това престъпление? И това, че се смени властта може ли да раздвижи разследването?
Аз мога да кажа, че има и че няма политически елемент. Като юрист трябва да говоря само за тези неща, за които имам факти. Иначе много бързо бих се приближил до клеветата. Не искам да правя крачка към клеветата. То във всичко има политика, разбира се. Правосъдието не може да се откъсне от обществения политически живот. С идването на новото правителство се случиха следните хубави неща в съдебната система: работи се по-бързо, институциите работят по-съвестно, но съдиите са изплашени и започнаха да четат по-тежки присъди, на хора, които не са за толкова тежки решения.
Някой съдии имат душа на чиновник. Един арбитър не трябва да има такава душа. Той не трябва да се плаши от правителството, защото и законът и моралът им дават възможността да са независими. Надявам се този потрес от властта ще го преодолеят и ще отидат на точните законови основания.
- Очаквате ли бившите министри да ви станат клиенти съвсем скоро? Ще прогнозирате ли дали се очакват много дела срещу ексминистри?
Да възможно е, напълно е възможно, като следя какво се случва. Вкараха юридическа мантра, че когато трима-четирима са подписали нещо, трябва да се носи колективна отговорност. Това е внушено, дори на най-опитните журналисти. Аз не знам дали случайно е станало това внушение, но закона е категоричен, че няма такава правна норма. Ако 15 човека подпишат незаконна сделаки, тогава всеки, който подписва носи отговорността. Ако някой от тях не разбират от тези неща, при разпита може да се установи, че е нямал умисъл.
Понеже даден министър не подписвал такива сделки, той не можел да носи отговорност. Ми нали той нарежда, тогава трябва да се води подбудител, това казва чл. 20. Като започват да се защитават юридически балони за мен е много неприятно, защото се опитват да ни правят на глупави. Българинът може да е патил много, да е прекалено кротък, но не може да се приеме, че е глупав.
- Не мога да не ви попитам и какво е мнението ви за подготвяният импийчмънт на президента?
Безсмислена буря в чаша вода. Има много по-важни работи. Да се върнат парите, да се помогне на бюджета да се оправят парите за заплати, за лекарства на хората. Този политически дрибъл не е важен за държавата. Тя, Конституцията е ясна, че президента се освобождава, когато я нарушава. Първо това е прекалено общо понятие. Един президент, който не се отчитал 2 години, ще кажат ето, нарушение на Конституцията. Но заслужава ли да се бутне държавния глава. Трябва по-скоро да се намери метод – как трябва да се отчита. Според мен не беше уместно да се създава това напрежение.
- Как си обяснявате факта, че ви определят за един от марковите адвокати? На повече знания ли се дължи, повече опит ли? Какво ви отличава от другите колеги?
Това определение „марков” за мен го чувам за първи път и го приемам като комплимент. Аз не смятам, че съм изключителен. Имал съм шанса да се явявам по изключително тежки дела, а и много си обичам професията. Живея за моята професия, затова чета малко повече. Един адвокат трябва да има много висока обща култура, затова се налага да четем медицина, религия, психология, като там има много важни отговори на повечето въпроси, които винаги са ни вълнували. Не изпитвам радост да се явявам под прожекторите и защото едно шумно дело влияе много често зле на процеса. Това означава и напрежение в съдията. Той чете и журналистически материали, а там има много често непознаване на нещата.
Заглавията терзаят съдиите. Дори няма да казвам по кое дело, но една съдийка ми каза съвсем наскоро „Какво правят тези журналисти, не можем да работим от тях.”. Не че се притеснявам как ще разпита свидетелите, но тя се притеснява от това, което ще пишат журналистите. Затова е хубаво винаги колегите ви да пишат, че до влизането на присъдата човекът е невинен.
