Тодоровден е християнски празник, честван в съботният ден от първата седмица на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон.Името Тодор означава ”божи дар”. На този ден имен ден празнуват Тодор, Тодорка, Теодор, Доротея, Дора, Божидар, Божидара, Юлияна, Юлиян.
Според поверието по време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни. Тогава Свети Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник.
Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито. Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.
Легендата разказва, че на този ден светецът отивал при Бог да моли за лято, облечен с девет кожуха.
Тодоров ден се нарича още Тудорица или Конски Великден. Отбелязва се с тържествено почитане на коня, с бурните бългорски кушии - надбягване с коне. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с маниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой.
Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.
После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да чистити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща”.
