Високата предизборна бариера на тези избори представлява сериозен проблем за всички политически партии у нас, с изключение на трите системни ГЕРБ, БСП и ДПС. Ако в предизборния период не се конструират нови коалиции, възможно е в Европейския парламент да влязат само кандидатите на основните 3 субекта.
Съотношението между тях в момента предполага получаването на 7 мандата за управляващите, 6 за основната опозиция и 3 за постоянния посредник между тях.
Последният мандат се очертава в закръгленията на резултата между тях или във възможността някой от останалите субекти да прескочи бариерата. Лансираната идея за коалиция формат тип ЕНП също може да даде допълнителен бонус за управляващите.
В периода 6-11 март 2019 г. агенция СОВА ХАРИСТМ проведе представително за пълнолетното население на страната проучване сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента.
Основната интрига в предстощяите избори за Европейски парламент се състои във въпроса за победителя. Поради това изборите могат да се характеризират като двубой на върха. Изходът от тях все още е отворен. С наближаването на датата на вота обстановката се подгрява и двете водещи политически сили привличат все по-голяма подкрепа. Конфронтацията между тях усилва този ефект. За периода от месец януари до сега заявените привърженици на ГЕРБ се увеличават с 3% и достигат до 23% от гласоподавателите. БСП прибавя 1% и подкрепата й достига до 19,4%.
Проучването обхваща периода на напускането на парламента от депутатите на социалистите и съпътстващата този акт остра полемика. Мобилизацията сред привържениците и на двата лагера е на високо ниво, но по-голямата атмосфера над електоралното ядро на ГЕРБ води до по-голямо увеличение.
Бурите, които бушуват в международен план, стряскат българските избиратели и вероятно поради това значителна част от тях се ориентира към по-умерен стил при решаване на политическите проблеми. Поне засега протестният вот спрямо управляващите се ограничава в рамките на привържениците на опозицията.
Ако се доверим на преценката, че в изборите ще вземат участие тези, които сега зявяват, че със сигурност ще гласуват, то избирателната активност ще бъде по-малка от заявената в прекия електорален въпрос - тя пада под 50% от реалните избиратели. И в този случай обаче съотношението между водещите политически сили се запазва: за ГЕРБ 16% от всички избиратели срещу 14% за БСП. Промяната спрямо месец януари е значителна – тогава БСП имаше 1% преднина и подкрепа от 13% срещу 12% за ГЕРБ.
Периодът на провеждане на изследването на терен не обхваща поредния скандал, свързан с опрощаването на дъгловете на мюфтийството, който може да доведе до нови промени в нагласите на избирателите.
Политизацията на общественото мнение води и до повишаване на декларираната подкрепа и на останалите политически сили. При ДПС тя достига до 7,3% от гласоподавателите. Партиите от коалицията на Обединените патриоти този път по отделно биха получили: Атака и ВМРО по 1,9%, а НФСБ – 0,8%. За последните два месеца отбелязваме по-голям ръст за воеводите, които започнаха предизборната си кампания, центрирана върху фигурата на досегашния си евродепутат Ангел Джамбазки.
Стабилно е присъствието на партия „ВОЛЯ“, която с новата си коалиция преминава границата от 2% електорална подкрепа. Очевидно варненският бизнесмен продължава да контролира избирателната ниша, чрез която успя да предодолее бариерата и за българския парламент.
Приблизително в този размер е и ядрото на подкрепящите „Демократична България“. СДС със своите 1,2% привърженици и АБВ с 0,8% представляват интерес за евентуално коалиционно партньорство.
