Каквото и да предприеме Бойко Борисов към своите все по-малко именити и все по-богати съпартийци Цецо Цветанов и Цецка Цачева то няма да свърши работа. Освен отстраняване. Два месеца преди изборите може това да е трудно решение, но единственото спасително.
Митът, че Цветанов е незаменим, е създаден и се поддържа от самия него. За някои местни гаулайтери може и да е такъв, но за обикновените фенове и симпатизанти отдавна не е. Важен е до момента, в който има власт да урежда назначения. Когато вълшебната кадрова пръчица му бъде отнета – се превръща в богато нищо. Която й да е партия от големите, разполага с достатъчно кадри, превъзхождащи в много отношения несменяемите титуляри. Някога Искра Фидосове бе от „незаменимите“ - днес е спомен от нафталина. Депутати и министри от ГЕРБ преди време също вдигнаха врява, че напускат и правят алтернативна формация. Нищо не излезе.
Лютви Местан бе лидер на ДПС и всички край него го превъзнасяха, че е най-бляскавият наследник на Доган. Когато Доган и Пеевски го отстраниха, изчезна и целият блясък и днес никой не коментира и помпозните му фрази.
Дори Касим Дал, безспорно един от най-влиятелните, автентични и уважавани лидери на движението не успя да създаде силна алтернатива.
Корнелия Нинова избави БСП от някои „вечни авторитети“, които още се опитват да вдигат врява около себе си, но животът ги изтласка в политическата канавка. Периодичните им опити да създават шум и тра-ла-ла по конгреси и пленуми само доказва тяхната избледнялост.
Историята рядко помни политици, освен ако не са притежавали и други таланти като Цезар, Цицерон, Наполеон, де Гол, Чърчил, Сталин, Бисмарк и може би за нас Петко Каравелов и Стамболов.
Ако Борисов събере кураж да отстрани Цветанов и Цачева, ще върне ГЕРБ в мача за предстоящите европейски избори. Младите и трезвите хора в ГЕРБ ще го подкрепят. Кариеристите ще се снишат – те така оцеляват. Ще отнеме и аргументи от своите критици. Защото отдавна е време за радикални действия. Хората се умориха от кухи обещания, увъртания, манипулации и лъжи – всичко, което бълва всеки ден Цветанов. Цачева и Рашидов по-рядко, но със същия отблъскващ ефект. До някое време това само уморява, но вече омерзява.
Съпоставянето с БСП и натякването за привилегиите на комунистическия елит е грешен ход. Сравнението е нелепо на фона на публичните и непублично обсъжданите корупционни истории, свързани с политици, министри, прокурори, ченгета и пр. Скандалът с Цветанов, Цачева, Горанов, Рашидов и др. е копи пейст на модела „за Политбюро всичко по второ направление“. Само дето не им носят храна от х-л „Рила“, но пък ги захлебват от х-л „Берлин“…
Ако и този път ни сервират формални проверки на скандала, ситуацията ще се усложни до степен на криза. Съмненията, че силните на деня винаги излизат „в бяло“ толкова са натежали, че е нужно съвсем малко нахалство в същата посока, за да се отприщи нещо, което трудно може да се дефинира в момента. Който е пропуснал събития като тези в Унгария 1956, Чехия – 1968 и Полша – 1980 ще трябва да навакса по някакъв начин дефицита на демократичен импулс и опит.
Мнозина смятат, че Борисов е в трудно положение, защото бил емоционално обвързан с Цветанов, дори и с Цачева. Само че сантиментите не важат в политиката, а когато някой им се отдаде – се проваля. Който им се поддава – губи. Ситуацията е такава, че за да спаси ГЕРБ, управлението и себе си Борисов трябва да реже.
Големия реформатор Ли Куан Ю, бивш премиер на Сингапур бе казал: За да преборите корупцията, вкарайте в затвора трима свои приятели. Вие знаете защо, и те знаят защо.
Възможно е, разбира се, Борисов да избере варианта „всичко е законно“. Само че това ще го вкара в още по-големи проблеми, защото ще е задължително „изпиране“ на малоумните действия на пазарувалите новобогаташи-политици. Което пък гарантира окончателния срив в доверието към прокуратура, НАП, КОНПИ и пр. Не че сега го има. Просто ще изгубят окончателно съдържание и смисъл. Изкушавам се да припомня Чърчиловото определение за строя, който уж сме погребали, а продължаваме да му правим изкуствено дишане. Социализъм, според него, е когато плъховете плуват към потъващия кораб.
Цецо се изпъчи от Велико Търново: Ако се докаже, че всичко около покупката на апартамента ми е законно, някой ще ми се извини ли?! Тази убеденост, какъв ще е резултата, е страшна наглост. Тя отвращава най-много. Който не го осъзнава, вече е в моргата.
Ами ако проверката се извърши както трябва, тогава какво? Все има един първи път.
Чуват се и предположения, че Цецо е недосегаем, защото можел да проговори. Да проговори за какво? Това не е ли признание, че сме на пиратски кораб? И Пеевски можел да проговори – плашат други. Цацаров можел да проговори, щото нали… Никой няма да проговори, защото са страхливци. Защото ги свързват тежки зависимости.
Просто трябва да бъдат изхвърляни от борда един по един. За нещо повече нямаме култура и воля. Чакаме отвътре да се почнат или да ги натиснат отвън. Както вероятно е станало и в последния случай. Особености на българската действителност.
Д-р Димитър Попкутуев
