Православната църква отбелязва деня, в който Архангел Гавраил, носещ лилиум, се явява на четящата книга Дева Мария, за да й съобщи Божията воля, че тя ще зачене и роди дългоочаквания Месия. Тази хубава и блага вест дава наименованието на празника. Именници са Благовест, Благовеста, Благой, Блага.
В народния календар денят е известен като Благовец или „половин Великден“, защото поверието гласи, че тогава долитат кукувиците и лястовиците и известяват на хората благата вест за идващата пролет. Чуят ли първото кукане на кукувицата, стопаните трябва да докоснат парче хляб или да пипнат пари в джоба си, за да са имотни и сити през цялата година. Вярва се, че на този „благ ден“ всяка рана зараства много бързо.
Затова на Благовец се дупчат ушите на малките момиченца. Срещу празника иманярите търсят заровени пари. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед. Вярва се, че на този ден и най-силната отрова губи своята сила. В ранната сутрин домакините премитат дома и двора си, събират сметта на куп и я запалват. С вярата, че ако на този ден човек опуши краката си, прескачайки огъня, няма да пострада от змийско ухапване през лятото, те карат децата да прескачат над пламъка.
Независимо, че е по време на Великия пост тържествената празнична трапеза включва задължителна консумация на риба. На църква се отива с нова дреха, която става благословена и се носи по време на Великденските празници.
Обредна трапеза включва риба – печена или варена, шарена пита, лучник.
