Ново изследване на “Алфа Рисърч” показва сериозните репутационни щети за ГЕРБ от скандала с апартаментите. Разликата в електоралните нагласи към паритет за евровота между ГЕРБ и ДПС е все по-незначителна, а оценката за работата на министрите от правителството е предимно отрицателна.
Разкритията за придобити от властимащи на различни позиции евтини апартаменти и подадените в тази връзка оставки, са причината за съществени щети върху образа и доверието към ГЕРБ. Това се случва във важен политически момент – два месеца преди изборите за Европейски парламент. Агенция БГНЕС представя данните от регулярното национално представително проучване на обществените нагласи (22-26 март 2019г.) на агенция Алфа Рисърч, от което се вижда още, че оценката за извършената работа на министрите от правителството е отрицателна. Най-лоша е оценката към Цецка Цачева. Негативен е ефектът и върху персоналния рейтинг на премиера Бойко Борисов - 28% доверие срещу 43% недоверие.
По отношение на конкретния казус с апартаментите изследването показва, че на първо място, началните реакции на гражданите, измерени в хода на развитието на скандала, са твърде остри. Според 66.6 % това е злоупотреба с влияние на хора във властта. Почти всеки втори от симпатизантите на ГЕРБ (47.3%) също споделя това мнение. Едва – 10.3% са на мнение, че няма проблем в придобиването на апартаментите, това е предизборна атака от страна на опозицията.
На второ място, извън конкретната ситуация, в по-общ политически план чувствително ерозира образът на ГЕРБ по отношение на заявката за решителна борба срещу корупцията, с която дойде на власт през 2009 г. Към момента едва 12.8% от българите са убедени, че ГЕРБ е партията, която води по-принципна битка в тази посока. За БСП така мислят 11.3% от анкетираните. 7.4 на сто са на мнение, че истинската битка се води от „други политически сили“. Според преобладаващото мнозинство обаче ( 57.3%) никой не води решителна борба с корупцията в България. Доколко силна като интензитет и виталност е тази нагласа и дали тя ще окаже съществено влияние върху евровота, ще покаже хода на кампанията за предстоящите европейски избори.
Изследването не може да установи какъв е „приносът“ на последния скандал за отношението на гражданите към управлението (на фона на вече съществуващи проблеми като пререканията между партиите в малкия коалиционен партньор, опрощаването на дълговете на Главното Мюфтийство, промените в Изборния кодекс, протестите на различни професионални групи и пр.), но съдейки по динамиката на обществените нагласи, той вероятно е усилил вече съществуващи съмнения и като резултат – тегли надолу партия, правителство, премиер.
Позитивното отношение към правителството спада с 4 пункта – от 17% на 13%, отрицателното нараства до 52%, като отлив на доверие е налице дори сред вътрешния кръг симпатизанти на управляващите партии.
Сред министрите, с най-високо доверие продължава да се ползва Томислав Дончев, следван от ЕкатеринаЗахариева и Красен Кралев. В дъното на класацията е Цецка Цачева с едва 2,3% одобрени и над 20 неодобрение.
Народното събрание е „застинало“ на 8% одобрение, но неодобрението, резултат от проблемите с кворума и гласуваните спорни законови текстове, продължава да расте, достигайки 59%. Единствено председателят на парламента Цв. Караянчева успява да запази личен рейтинг. Тя се ползва с два и половина пъти по-високо одобрение спрямо Народното събрание (20% одобрение) и двойно по-ниско неодобрение (30%).
Президентът Радев възстановява част от загубеното през декември доверие и към края на месец март получава положителни оценки от 51% от българските граждани, срещу 15% отрицателни.
Липсата на реални дебати по европейските теми и по позицията на България в тях, както и текущите скандали, имат за ефект силно ограничаване на желанието за участие в предстоящите избори. Към края на март, 35% от имащите право на глас българи твърдят, че със сигурност ще участват в изборите за Европейски парламент. Почти две трети се колебаят, или са твърдо убедени, че няма да гласуват.
Ако тенденциите за паритет между водещите партии продължат, а други политически сили се окажат близки до прага за излъчване на евродепутати, изходът от предизборната надпревара може да се окаже силно повлиян от водачите на листи и способността им да добавят гласове към партийния вот.
