Загубата на мегаполиса Истанбул и столицата Анкара на изборите в Турция са свидетелство за няколко неща. Първото е, че конюнктурният опозиционен съюз, съставен от сложната колаборация на секуларисти, националисти и кюрди, е успешен.
Второто е, че в управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКП) на Реджеп Ердоган има отлив на избиратели от високите етажи на средната градска класа в Турция. Това са икономически активни хора, които, въпреки че са религиозно натоварени, са се почувствали ощетени от „болежките“ в турската икономика. Това заяви пред Фрогнюз Мартин Табаков, председател на Института за дясна политика.
Имайки предвид, че турската опозиция е „спъната“ и ограничена (поради липса на таланти от нейните лидери, така както и заради все по-задушаващата политическа система), то най-големият опонент на управляващите бе именно турската икономика. Рецесията, обезценяването на турската лира и безработицата като проблеми допринесоха за загубата от страна на АКП (поне засега) на Истанбул, Анкара, но и на Анталия и Адана. Т.е. Ердоган сам се би в тези градове. Най-малкото, той подцени настроенията на градските хора в страната: докато те се вълнуваха от икономиката, той им говореше за сигурността.
А като цяло турската опозиция успя да направи два пробива. Единият касае западното и южното крайбрежие на страната, където тя има по-силни резултати от последните местни избори през 2009-та и 2014-та година. Вторият се отнася до пробив в провинции в Централен Анадол, основните от които е в и около Анкара. Крайбрежието на Турция, плюс столицата на страната, са гръбнакът на турската държава. Истанбул, Анкара и Измир са не само трите най-населени турски мегаполиси/града, но и взети заедно те образуват почти 50% от БВП-то на Република Турция.
Нищо от това обаче не променя факта, че управляващата АКП продължава да бъде шампион на популярния вот, класирайки се за 15-ти път на първо място на избори. В допълнение, партията на Ердоган увеличава подкрепата си сред кюрдското население в югоизточна Турция, вследствие на което и печели няколко кюрдски провинции, така както и успя да задържи във владенията си важният индустриален център Бурса.
Но колкото и да са важни тези местни избори, не трябва да очакваме особена промяна в турската политиката, тъй като нейният основен център, предопределено от законодателството на страната, е президентската институция в лицето на Реджеп Ердоган.
Отказът на турската страна да се извини за изказването на външния си министър е признание, на първо място, за това, че адреналинът около изборната ситуация е взел връх над дипломатическата етика. Когато ставаме свидетели на подобен тип изказвания, каквото направи Мевлют Чавушоглу, то те са показателни не за техния обект, а за страната, която ги изговаря.
Важното в случая е, че българските институции реагираха по правилния начин: турският посланик бе свикан в МВнР. Оттам нататък българските институции не могат да бъдат заложник на това дали ще получат или не въпросното извинение. Ако то бъде дадено, ще спечели по-скоро Република Турция, тъй като с него тя ще признае, че изборите са свършили и Анкара се връща в рамките на дипломатическата етика.
