Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) остави без разглеждане, като недопустима, жалбата на министъра на правосъдието Маргарита Попова срещу решение на предшественика й на поста Миглена Тачева.
В жалбата си Попова прави искане за прогласяване на нищожността на Тачева за отваряне, разглеждане, оценяване и класиране на офертите за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка, придружена с 10 специални мерки за сигурност, с обект: "Предпроектни проучвания, проектиране, изграждане и пускане в експлоатация на Съдебна палата в гр. Варна".
Според министър Попова въпросната поръчка не е финансово обезпечена, договорът с фирма "Валекс"-Трявна е с неизгодни клаузи и обществената поръчка трябва да се прекрати.
Съдът прекрати производството по делото. Определението може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС в 7-дневен срок от съобщението до страните.
При проверка на допустимостта на жалбата, за което съдът следи служебно, тричленният състав на ВАС констатира, че тя е подадена от министъра на правосъдието срещу акт, издаден от министъра на правосъдието. Това е жалба от административен орган срещу административен акт с издател същия орган. В глава десета, раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) се предвижда оспорване по съдебен ред на административните актове по отношение на тяхната законосъобразност, като правото на оспорване е признато на гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В случаите по чл. 16 от АПК, и прокурорът може да подаде протест срещу акта: "прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като: 1. предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни актове; 2. в предвидените в този кодекс или в друг закон случаи участва в административни дела; 3. започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес".
В мотивите на определението на ВАС е записано, че административният орган, когато не цели правните последици с издадения акт, той не го издава, поради което е и безпредметно да му се признае право на оспорване. От друга страна, страни в съдебното производство, когато се оспори административен акт, са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, поради което, ако се приеме, че органът може да оспори свой акт, то той ще съвместява качеството на жалбоподател и ответник, което е недопустимо, тъй като няма да е спорно производство, а пред съда се разрешават правни спорове.
Според съда, процедурата, уредена в АПК за оспорване на административни актове по съдебен ред, не предвижда право за органа, издал акта, да го оспори пред съда. Възможност за административния орган да отмени свой акт е предвидена единствено по реда на глава седма от АПК - "Възобновяване на производства по издаване на административни актове". Издаденият при възобновяването нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори пред съда. Условията, основанията, инициативата и сроковете за възобновяване са уредени в чл. 99, чл. 100 и чл. 102 от АПК.
