В деня, в който председателят на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Пламен Георгиев се оттегли в отпуск заради назначената прокурорска проверка на имотите му, ГЕРБ предложиха поправки в антикорупционния закон, засягащи именно председателя ѝ. Идеята е изискванията за заемане на длъжността да се променят като отпадне задължението за юридическо образование, съобщава Медиапул.
Промените в Закона противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество са внесени на 4 април от председателя на правната комисия Данаил Кирилов, който към онзи момент беше номиниран за нов правосъден министър, а в петък бе избран. Другият вносител е депутатът от "Обединени патриоти" Християн Митев. Пред Mediapool Митев обясни, че е подписал законопроекта, но идеята била на Кирилов и то още отпреди да избухне скандала с разминаването около имотите на Пламен Георгиев.
Но "случайно" става така, че законовата промяна е внесена часове след като премиерът Бойко Борисов призова шефа на КПКОНПИ и други магистрати, чиито имена са забъркани в "Апартаментгейт", незабавно да подадат оставка или да излязат в отпуск докато не приключат прокурорските проверки. Пламен Георгиев избра второто.
БСП обаче поиска Народното събрание да отстрани компрометирания шеф на КПКОНПИ. "Премиерът Борисов спаси от отговорност Пламен Георгиев, като му остави вратичка. От опит знаем, че тези проверки продължават месеци и години", каза лидерът на БСП Корнелия Нинова и прогнозира, че целта е Георгиев да се "върне на бял кон".
Засега ГЕРБ нямат мнение по въпроса за предсрочно освобождаване на антикорупционния шеф, но депутати не изключват той сам да си подаде оставката. Според източници от мнозинството Борисов е побързал с оттеглянето му заради изявлението на президента Румен Радев, че е "снел доверието си" от Пламен Георгиев и дори не го поканил на предстоящия КСНС.
От ГЕРБ твърдят, че не са знаели за законодателната поправка на Кирилов преди внасянето ѝ, но заподозряха, че има връзка с напрежението около апартаментите. Според тях Кирилов не е дал никакви обяснения защо се налагат промените и причината може да е именно готвена смяна на Георгиев. Официално обаче от партията не дават сигнали за подобни рокади.
С текстовете се променя изискването председателят на комисията да е задължително юрист. В действащия закон е записано, че за шеф се избира "български гражданин с високи професионални и нравствени качества, който има висше юридическо образование и най-малко 10 години юридически стаж". Вместо това Кирилов и Митев предлагат да се запише, че начело може да застане и човек, завършил каквато и да е магистратура, стига да има 10-годишен стаж в службите за сигурност, 5 от които на ръководна длъжност.
В мотивите е записано: "Целим постигането на огледалност и симетрия на изискването за вида стаж на председателя на КПКОНПИ с изискванията за стаж на председателя на ДАНС и на членовете на Националното бюро за контрол на СРС".
Не е ясно обаче кое налага такава "огледалност и симетрия". При положение, че самият закон за КПКОНПИ е доста спорен, а разглежданите от комисията казуси са юридически сложни, то изискването за юридическо образование на председателя би трябвало да остане задължително.
Обяснението най-вероятно е, че изискванията се прекрояват по мярка на вече набелязан кандидат и той не е юрист. Очевидно управляващите имат предвид някого от ръководството на ДАНС или Националното бюро за контрол на СРС като евентуален наследник на Георгиев.
В момента ДАНС се ръководи от бившия зам.-министър на вътрешните работи Димитър Георгиев. Заместниците му са Недялко Недялков и Николай Ненков. Съставът на Бюрото за контрол на СРС-тата бе сменен наскоро след междупартиен пазарлък, в резултат на който съставът му е доста спорен. Бившият му председател Бойко Рашков не получи втори мандат от парламента, след като влезе в конфликт с главния прокурор Сотир Цацаров и шефа на ДАНС, твърдейки, че има много нарушения при подслушването и следенето със СРС-та. Тогава именно Кирилов заяви, че Рашков няма шанс за следващ мандат начело на Бюрото. За ръководител бе избран инженер от квотата на партия "Воля".
