Защо имената на обичани български актьори, писатели, творци се давят в клоаката на простащината, наречена „жълта преса”
Иван Ласкин
Мина почти седмица откакто прочетох едно заглавие, отпечатано върху сгъната хартия с преобладаващо жълт цвят и с отчайващи претенции за вестник. Седмицата мина, но гадният вкус още ми лепне в устата. Гнусотията беше изтипосана услужливо в средата на РЕП-овия тезгях така, че да се види и от космоса.
Ставаше въпрос за някакво умиране, за неизлечима болест и т.н. Прочетох и името на актьора Велко Кънев. На първа страница, сякаш на вратата на кенеф за 50 стотинки: „Велко Кънев умира”. Това се мъдреше там и то в момент, в който на Велко се налагаше да търси пари, за да се бори за живота си в Германия. Парите се намериха и слава Богу, надежда за Велко Кънев има.
Но не знам кой червей с кашавия си мозък и с плесенясалото си сърце беше сътворил въпросната клокочеща жлъчка. Капка по капка беше изплюл тази възлеста храчка, наречена „информация” в нещо, наречено „вестник”. Не искам и да знам кой е. Но безочието и невестулщината на античовека, радостно публикувал подобна диария ме РАЗТЪРСИХА!
Стоях пред РЕП-а и наблюдавах какви хора купуваха „произведението”. Мислех си: „Как можеш, дебилино, да си убеден че българският вестникокупец има нужда от това лайно, та така нагло му го предлагаш?” От десет души само трима дадоха стотинките си за парцалите. 30%.
Как, чудно ми е тогава, се насърчаваш и си позволяваш безочливо да скверниш имената на Големите с гнойните си писания, анонимна тикво? Даваш ли си сметка, че възпаленото ти съществуване и писане може и да вреди? Спекулираш с и без това полуизперкалия народ, навирайки му за развлечение клоаката си. И буквално го правиш съучастник в престъпление! „Разсейваш” го от трудното му всекидневие с твоето папарашко шоково шоу. Разчиташ на 30 % простащина, за да печелиш. Нахално навираш в лицето му зловонието, породено от собственото ти битие. И 30-те процента купуват ли, купуват! Втрещен съм. Вътрешно те наричам гаден, некрофилски червей …
И нямам какво друго да кажа, освен да те обиждам. От безсилие. Просто ми пресъхнаха мислите и устата от гняв и искам ей така, да споделя с теб, четецо на този текст, че безсилието направо ме изгаря.
Не разбирам защо трябва да се причинява такова нещо на останалите малко обичани личности в тази оцъклена държава? Как и кой позволява красиви и добри хора да къкрят в тази жълта пача? Защо такова отвратително и гнусно отношение трябва да търпи творецът, който създавайки себе си с години, изпълнен с вяра, обич, лишения и истинска любов към сизифовското си изкуство, доживява да бъде сграбчен за врата и натикан в помиярниците, наречени „жълти вестници” в България? Заедно с фолк-отрепките и престъпниците...
Заради сеира ли? Защо ти, 30 процентов купувачо на тези вестници имаш нужда да видиш актьори, писатели, творци омесени във въртопа на лучената оригня, на цвъртящия силикон и на потните прашки? И най-лошото – да изпиташ удоволствие от това? Не те ли смущава безумието, че виждаш икони, светила на Българската Култура до Златка, Патка и Трътка? И всичко това ти смилаш безпроблемно, а става и за увиване на обелките от масата ти... Имаш ли нужда на признатите да им е зле? Ще се изкефиш ли, ако ти кажа, че съм хомо, спал съм с лелка и нарочно пърдя в асансьор, за да им е гадно на тия след мен? А?!
Но дори и така да е, пак няма да съм наранил никого (освен тия в асансьора, малко), за разлика от теб.
Ако наистина си ме разбрал, четецо, след тези ругатни и не си от 30-те процента, ако наистина си усетил безсилието ми и искаш да ми помогнеш, то моля те, създай си така нужната и полезна в е с т н и к а р с к а хигиена. Отбирай. И предай нататък: „Равнодушието – това е паралич на душата, преждевременна смърт”. Казал го е Антон Павлович Чехов, който освен писател е бил и лекар. Помниш ли това?
