Делян Добрев направо ридае пред камерите. Още малко, ще разплаче и нас. Толкова му е мъчно, че напуска парламента, ама няма как - морален човек е… Мама купила това, мама купила онова, а той горкият, живее в нейно жилище и й плаща наем. И е толкова развълнуван, че не усеща как си се обърква в обясненията.
Наемът бил 1200 лева, защото ако е 600, това означавало, че е под пазарните цени и е неморално и осъдително. Само че приятелят му министър Горанов твърди обратното, че е морално да живееш без да плащаш дори, защото жилището е на кума ти. И КПКОНПИ потвърди този морал. И Цветанов твърди, че по-ниската цена от пазарната е законно действие. Добрев, Деляне, готви се преди да говориш пред камери. Да си кахърен и просълзен не те прави убедителен.
Спас Гърневски прилага друга тактика – винаги в атака. „Апартаментгейт“ бил апогея на плана „Решетников“. Любимият му израз тези дни е „пълзящ преврат“ и го разнася от студио в студио като цветарка. Добре, - вика Спас, - че Борисов е задал висок стандарт в борбата с корупцията и вдигнал високо летвата. И сега гербаджиите не смеели дори семки да си купят на данъчна оценка. Хипербола, разбира се, нали е поет с китара… Гърневски, дрън-дрън два акорда, ах комунягите, дран-дрън още два акорда... С такива парчета някои кариера направиха. И като стана дума за семки, все си мисля, че някои от заподозрените ще се престрашат и ще си купят няколко пликчета, че то без семки за какво ти е диван със златоткана дамаска и тоалетна чиния "Версаче"? Което всъщност е истинкият проблем. Присъствието на подобни екземпляри в политиката и властта. Гърневски не прави добра услуга на Борисов с речника и патоса на политкомисар – син, червен – все едно, защото връща дискусията до нивото на 50-те години и Априлския пленум. И медиите с подобра риторика не му правят добра услуга.
В публичното пространство се разгарят страсти, но се пропускат важни неща.
Оставката в сегашната ситуация не е плод на морал, а опит за измъкване. Човек с морал не върши нещата, заради които се налагат оставки, а в други страни - разследвания и съдебни процеси. Нашите големци стават морални, когато ги хванат. Нали помните онзи съвет на майката към дъщерята в деня на сватбата: „И чедо, на калъп да те хванат, няма да признаваш!“ В холивудските филми когато съпругът се върне неочаквано и свари жена си с друг, тя заявява: „Мили, не е това, което си мислиш. Мога да обясня…“.
Холивудската актриса Фелисити Хофман (героиня в „Отчаяни съпруги“) заяви по повод съдебния процес срещу нея, че е платила, за да гарантира приема на дъщеря си в престижен университет: „Предадох дъщеря си. Дълбоко съжалявам“. Бе очевидно, че се разкайва и страда заради постъпката си.
Ще чуем ли някога подобни думи от наш политик? Ще доживеем ли да видим, че някой преживява катарзис? Че плаща цената за наглостта и алчността си? Вместо това Цветанов демонстрира истинско дисоциативно разстройство на идентичността: не е морален да остане в парламента, но е морален да командва в партията. И скочи срещу Фандъкова, която изрази несъгласие с подобно поведение.
„Осветените“ ни пробутват тезата: нека първо съответните институции и органи да се произнесат. Така било редно. Не, беше редно да не вършите свинщини. Сега „призовавате“ тези, които сте назначили с презумпцията, че ще ви потрябват един ден да ви проверят. Денят дойде и очаквате те да се отблагодарят като „изперат“ имиджа ви.
Не казват обаче, защо след като Борисов е вдигнал летвата и наложил висок стандарт, защо те минават отдолу или заобикалят, подсмивайки се зад гърба му. Много от тях дори ползват името му за лични облаги, сделки и рекет. Когато стане напечено, веднага викат Гърневски или Тома Биков с „пълзящия преврат“. Не, бе, хора, просто ви лъсна задника.
Не е вярно и твърдението, че „набедените“ доброволно подавали оставка. Било морален акт. Морален акт е да не си в лайната на корупцията. Оказал си се там по собствено желание. Напускането е по принуда. От Борисов, от обстоятелства, които не знаем, а най-вече от страх да не „светнат“ в нови разкрития. Борисов със сигурност е бесен, защото случайници, оказали се в политиката, благодарение на него, сега рушат изградената от него крепост ГЕРБ. Винаги е опасно да се довериш на хора без ниво. За тях политиката е като вълшебната лампа на Аладин - потъркаш я, излиза джинът и ти изпълнява прищявките. Кеф. Тези типове са убедени, че им се полага всичко – от пачките и къщите, до медийното обслужване. Защото са специални, умни, хитри и заслужено заемат високи постове. Нарцисизъм от най-примитивен вид.
За тях са светлото настояще и бъдеще, а за останалите - кочина. Дори българинът няма да търпи това до безкрай.
Няколко думи за жертвите. В сегашната ситуация се наблюдават два вида: фалшиви и истински. Фалшивите са разбогателите нахалници, които били несправедливо набедени от вътрешни врагове, руски интереси, олигарси, американски служби, БСП, соросоиди, президента, Лозан Панов и пр. Истината е, че ако все пак са жертви, са такива на своята алчност и простотия. Защото са лошо възпитани, носят кофти гени и отказват да се цивилизоват.
Истинските жертви са избирателите, съпартийците им и всички, които понасят последствията от тяхното инфантилно присъствие в политиката. Отнася се за ГЕРБ, БСП, ДПС – особено ДПС, - патриоти и тям подобни. Прав е Любомир Левчев – бездарието е фашизъм. Затова преследват всеки, който им го каже.
Лошата новина е, че нито Борисов може да ги спаси, нито Бузлуджа с петолъчката, нито потурите и калпаците по празници, тяхната прокуратура, техните тайни служби и техните свински медии. Хленченията и заплахите, че ще съдят всички, които петнят доброто им име, е просто страх. Подмокрили са се. Добро име не са имали никога, затова няма как да бъде опетнено. Но ги чака възмездие. Интуитивно усещат това.
Добрата новина… Има и такава. Наближават избори. Да отидат при протестиращите, насилените и ограбени възрастни хора по селата, получаващите мизерни заплати и пенсии и да им обяснят как с пот на челото са изкарали милионите си. И хората като ги разберат - да се прегърнат като братя. Ще е истинско потапяне в народната любов. Цяло море от любов.
Борис Петков
