Министерство на здравеопазването и образователното ведомство бойкотираха международна дискусия по проблемите при хронично болни деца, като не пратиха нито един свой представител във Варна. За скандалното отношение към проблема става ясно от пост във Фейсбук на един от организаторите Денислава Ангелова. Ето какво написа тя:
Днес се проведе дискусионна Кръгла маса организирана от Сдружението за развитие на българското здравеопазване, Българското национално сдружение по детска ендокринология и Варненско дружество по детска ендокринология. Форумът бе посветен на грижата за децата с хронични заболявания в детските заведения и училищата и липсата на адекватна подзаконова нормативна уредба в тази област.
На нея бяха поканени представители на МЗ и МОН, които не откликнаха на общото виждане на неправителствения сектор, на лекари и родители за решаване на въпрос, който упорито държавните институции прехвърлят в “следваща задача”. Националното сдружението на общините в лицето на кмета на Община Търговище - д-р Димитров, който е и председател на Здравната комисия към НСОРБ и д-р Лидия Маринова - зам. Председател на същата комисия участваха активно и с готовност общините да бъдат съпричастни в намирането на решение.
Гост бе проф. Гун Форсандър от Швеция – автор на европейските гайдлайни за грижа за децата в диабет в училище и участник в създаване на система за грижа в Швеция. Тя представи “Принципното становище на ISAD за грижи за деца с тип 1 захарен диабет в училище”.
Проф. Виолета Йотова и екипа на община Варна представиха проекта, с който от 2019 г. Общината е осигурила средства за обучение на медицинския персонал и изготвяне на индивидуални планове за грижа за децата с диабет и редки ендокринни заболявания.
Срещата освен, че е възможност да се почерпи чуждестранен опит даде основание за обединение и единомислие от страна на пристъстващите НПО-та да обсъдят бъдещи действия за установяване на система за грижа от всички участници в процеса – лекуващите лекари, общините като работодатели на медицинските специалисти, градините и училищата като място в което се случва тази грижа.
Пак подчертавам, че става на въпрос за деца с хронични заболявания, които нямат друга пречка да посещават тези заведения, освен невъзможността сами да извършат т.нар. подпомагащи медицински грижи, които иначе извършват техните родители в къщи – напр. поставяне на инжекция инсулин, смяна на памперс, катетри при децата със Спина бифида, даване на медикаменти и/или други подобни действия, които не представляват каквато и да е трудност или прекомерна грижа от страна на медицинския персонал в съответното заведение.
От медицинска грижа имат нужда децата с диабет, епилепсия, хемофилия, адренална недостатъчност, различни алергии и други заболявания
На практика, въпреки че детските ясли, градини и училища в България са може би най-добре обезпечените откъм медицински персонал заведения в сравнение с другите страни-членки от ЕС, все още за децата с хронични заболявания, изискващи медицинска грижа е обективно невъзможно да посещават ясли и градини, а посещаващите училище деца се грижат сами за себе си, доколкото могат, без да разчитат на медицинска помощ.
Някак е недопустимо да продължава незаконосъобразното бездействие по отношение на болните деца.
Очакваме след поредната публична дискусия с всички участници в процеса МЗ като отговорна за това институция да изготви подзаконова нормативна уредба, която да уреди реда, задълженията и отговорността на медицинския персонал в детските ясли, градини и училища по отношение децата с хронични заболявания.
Чу се гледната точка на проф. Виолета Йотова, проф. Мая Константинова, доц. Коприварова, на Елисавета Котова - председател на НАМД, Росица Пандова от “Култура без граници”, г-жа Теменужка Димитрова от 124 ДГ и Антонина Кенова от Национален инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система. Моето виждане съм го споделяла не един път! И информативно съобщавам, че ще се говори за проблема и настъпателно ще се търси решение!
