Срещнахме се с Борис Велчев, главен прокурор на България, за да си поговорим за бъдещето на прокуратурата, Красьо Черния, нови обвинения срещу министри и какво ли още не.
Интервю на Милан Николов
-Г-н Велчев, каква е вашата оценка за работата на прокуратурата през отиващата си година, какви са стъпките, които ще се предприемат през новата година?
- Действително годината завършва и ако гледаме статическите показатели, тя приключва добре за прокуратурата. Аз обаче предлагам да не ви затрупвам с цифри, тъй като няма нищо по-скучно от това. Мисля, че годината за прокуратурата този път няма да се измерва със статистика, а със степента, на която тя ще отговаря на обществените очаквания. Вероятно си давате сметка, че през последните години тя е една от най-споменаваните държавни институции в медиите. Аз почти не си спомням ден, в който някакъв скандал да не е свързан с името й. Създава се усещането за основен орган в държавата. От една страна това е ласкателно, но от друга означава, че прокуратурата се натоварва с несвойствени задачи. Така е обречена, че да не може да ги изпълни и от там да претърпи доста сериозна критика. Аз се надявам тази година да е годината, в която ще започнем да преоценяваме мястото на прокуратурата в системата на държавните органи и да не очакваме от нея да разкрива престъпления, замествайки полицията, нито да въвежда ред в държавата, замествайки всички контролни органи, а да се концентрира върху това, в което е основната й функция – обвиненията по държавни дела.
- Само с обвинителните актове ли се оценява работата на прокурорите или имате и някакви други критерии?
- Не само с обвинителни актове. Ако вие направите справка на отчетни доклади, които са публични, ще видите, че прокуратурата е една от най-натоварените институции. Тя е толкова ангажирана, че аз се съмнявам в способността й да произвежда качествен продукт. Всички районни прокурори са решили за миналата година средно по около 750 наказателни производства и преписки по проверки. Това означава, че те е трябвало да решават по три дела или преписки на ден. Като сложим и факта, че ден и половина им минава в съдебно заседание, а и голяма част в дискусии с разследващите органи, времето за истинско мислене и взимане на решение е изключително малко. Аз смятам, че това е един от най-големите пороци в състоянието на съдебната власт. Прокурорите в България са изключително претоварени, което води до това те да нямат време да осмислят качествено своите актове. Докато законът е такъв, че да ги натоварва толкова, качеството на труда им ще става все по-ниско.
- Заплащането отговаря ли на натовареността на прокурорите, да не би то да е причината да правят „крачка встрани” да са обект на корумпиране?
- Заплащането в прокуратурата е по-добро отколкото в по-голямата част на публичния сектор в страната. Разбира се, прокурорите получават по-високи заплати от полицаите, данъчните, митничарите и учителите. Това не може да не се отчете - те взимат едно по-прилично възнаграждение от всеки останал служител в публичния сектор. Но съотнесена към отговорностите им, тази заплата не е особено голяма. Не бива да бъдем лицемери и да кажем, че големите възнаграждения в прокуратурата идват в края на кариерата с високата длъжност. Колегите на оперативните нива, в районните и окръжните прокуратури, по-младите прокурори не получават чак толкова високи суми.
-Прокурорите са и кариеристи, това пречи ли на работата им?
- Не, това е заложено в прокурорския труд. Вие виждате, че във всяка една организация е нормално всеки да търси своята изява, а прокуратурата дава възможност за това. Има строга йерархия при нас и е нормално един млад прокурор, който е амбициозен да търси своето развитие на по-висока длъжност. Не всички могат да дойдат във Върховната касационна прокуратура по обясними причини. Някои от тях са принудени да завършат кариерата си по местата, на които работят. Това сигурно им се вижда несправедливо, но не може всички прокурори да се озоват във ВКП.
-Няма да е нормално, ако не поговорим и за едно име, което често се спряга в медиите напоследък – Красьо Черния. Доста време вече работите по този случай и ще е несериозно да отговорите, че не знаете кой седи зад него? Носят се всякакви версии, каква е истината?
- Не искам да ви разочаровам с отговора си, защото вероятно очаквате да назова някое сензационно име или да кажа, че той е посредник на лицето „Х”, „Y” или „Z”. Аз нямам такава информация, но ми се струва, че не е там проблемът. Зад такива като въпросния господин седи системата на съдебната власт. Тази система, която внушава на колегите по места, че за да се развият в кариерата, им трябва нещо повече от талант и работоспособност. Това е създаденото усещане, че винаги трябва да има нещо в повече, нещо тайно, което не е винаги корупционно, но е винаги скрито, което е основният начин човек да си развие кариерата. Аз си мисля, че този скандал породи едно сериозно недоверие в начина на формиране на Висшия съдебен съвет и се надявам при следващите изменения на Конституцията да няма политическа квота. Или ако има такава, тя трябва да бъде избирана по начина, по който се избират инспекторите към Висшият съдебен съвет, тоест с мнозинство. Докато се примиряваме, че във ВСС има политически квоти, докато съществува подозрението, че те провеждат партийна политика, тези подозрения ще раждат Красьо след Красьо.
-А каква бе причината да се изнасят лъжичка по лъжичка имената на общувалите с Плевенския герой? Толкова ли беше трудно разследването?
- Аз препоръчах от ВСС да проявят мъничко търпение, за да можем да сложим всички имена на масата в края на разследването и да не се налага да ги вадим на част по лъжичка. Съветът застъпи обратното становище, че там, където има установени имена, трябва да се обявят по-бързо, за да започнат дисциплинарните процедури. Това създаде усещането за определена хаотичност. Аз мога да гарантирам само едно – всички имена, които бяха установени във връзка с въпросния бизнесмен бяха подадени на ВСС.
- Депутатът Касим Дал определи Черния като „бушон”, а хората се питат защо горят само магистрати, а Красьо от Плевен е на свобода? Бушон ли е наистина този бизнесмен?
- Защо той е на свобода зависи от това, дали ще можем да докажем извършил ли е някакво престъпление. Не бива непрекъснато да мислим в България за категорията „престъпление” или „затвор”. Има и други правила, аз не съм убеден, че затворът е панацея за всичко. Това, в което съм абсолютно убеден обаче е, че реномето на съдебната власт беше силно разклатено от този скандал. Колегите, които са си позволили да общуват с него, а не могат да дадат смислени обяснения трябва да понесат своята отговорност. Тя не е нужно да бъде наказателна, но трябва да се потърси на всяка цена.
-Не се ли раздуха този скандал прекалено много от медиите?
- Вярно е, че се раздуха. Но вижте в каква подходяща среда стана всичко. Съществува една постоянна среда на тотално недоверие към съдебната система. И един особено значим скандал в съдебната власт може да придобие ужасяващи размери. Очевидно е, че проблемът е много по-дълбок и не е само в г-н Георгиев, вероятно има и други такива като него. Проблемът е в това, че съдебната власт не внушава доверие, а подозрение. Когато има създадени подозрения и най-малкият скандал може да бъде раздухан до големи пропорции.
- Някои политици изразиха мнение, че управляващите трябва да контролират повече работата на прокуратурата. Как гледате на подобни изказвания?
- С недоумение. Ако управляващите започнат да контролират прокуратурата, тогава за каква независима власт говорим? Прокуратурата е независима институция и тя седи извън изпълнителната власт. Аз мисля, че забежките прокуратурата да бъде третирана като някакъв орган, на който да се задават команди, от години вече нямат сериозна почва у нас и дори да има такива опити, те са бледи.
- Тук е мястото да ви попитам - през последната година като че ли станахте по-премерен в изказванията си, някои го свързват с намерението ви да се качите по-нависоко в политиката... Има ли такива намерения, политиката не е чужда за фамилията ви?
- Не, не зная защо някой се вълнува от подобни неща, но вашата медия е авторитетна и паметта на хората е сериозна и мога още от сега да кажа, че нямам никакво намерение да се занимавам с друг тип дейност освен с това, което върша сега. Когато мандатът ми свърши, ще се върна там, от където съм дошъл, т.е. Софийският университет.
- Прокуратурата търпи критики, че по време на управлението на тройната коалиция, въпреки многото публикации за нередности, е била мека, а сега, когато министрите вече не са на власт им повдигате обвинения. От къде идва това усещане за нагаждане към новата власт?
- Това е доста повърхностно мнение. Нека видим основанията, по които се образуваха няколко досъдебни производства през последните месеци. Те са по сигнали на самите нови министри, които отвътре успяха да извадят информация, която преди това по обясними причини ние не сме притежавали. И е съвсем разумно да се очаква, че при смяната на властта ще има повече извадени факти наяве. Не подозрения и мнения изказани в медиите, а факти. Наличието на такива факти породи повече наказателни производства. Прокуратурата ще е дежурният виновник в такива случаи, защото просто няма начин това да не става така.
-Но така ви вкарват в една политическа разправа?
- Голямо е изкушението прокуратурата да бъде третирана като инструмент за политическа разправа. То не е от днес. Аз съм в този кабинет от 4 години и съм го усещал от първия ден. Мисля, че съумяваме да устоим на подобни опити. Сигурно някъде не сме твърде убедителни, сигурно пораждаме и впечатление, че се подаваме на натиска. Не може да бъде и иначе, тъй като ние сме постоянно във фокуса на общественото внимание. Сега не чувствам нещо по-различно от онова, което е било винаги.
- Подготвят ли се нови обвинителни актове срещу бивши министри?
- Карате ме да навлизам в тема, която е непозволена, но ако има такива обвинения, те ще бъдат съответно съобщени. Но да правя гръмки изявления като кажа „да, подготвят се” и да започнат да ми задават дежурните въпроси: „срещу кого” и „кога”, няма да го направя. Нека колегите, които работят, да си свършат своята част от работата и тогава прокуратурата ще ги обяви публично.
- Да поговорим за отвличанията, един сериозен проблем напоследък. Като че ли станахме първенци на Балканите по този вид престъпление? Наскоро прокурори казаха, че сме безсилни срещу тези посегателства. Не е ли грешка от прокуратурата да излизат подобни твърдения?
- Прокуратурата не разкрива отвличания, това не е наша работа. Ние можем да подпомагаме нашите колеги от полицията. А веднъж разкрити, функцията по обвинението вече е наша дейност. Да се очаква от прокуратурата да разкрива отвличанията е неуместно. Не зная кой от колегите го е казвал, че сме безсилни, но това не е вярно, защото така, най-малко, пренебрегва труда на оперативните служби. Имаме много сериозна полиция. Аз зная, че в много случаи това не изглежда точно така, може би не изглежда, че сме достатъчно ефективни, не успяваме да ги разкрием и част от тях си остават неразкрити. Но познавайки капацитета на полицията, много съзнателно бих препоръчал да не я подценяваме.
- Преди време казахте, че „над главния прокурор седи само Господ”, все пак и обвинител номер 1 е човек, има своите контакти, зависим ли сте от някого? Влияят ли ви?
- Не съм го казвал аз, това не е мое твърдение, тогава цитирах колегата ми Татарчев. Аз не споделям, че е така. Разбира се, че ми влияят много хора. Ние само изглеждаме като една институция, в която всички решения се взимат само от мене. Очевидно това не може да стане. Стараем се да обсъждаме по-големите дела в един по-широк състав. Често пъти аз успявам да обърна тяхното мнение, често пък колегите променят моето, но това е нормално. Вероятно въпросът ви е има ли някакъв опит за политическо или друг вид влияние? Мисля, че аз съм един от последните хора, върху които би се направил опит за подобен вид "сношение". Не е лесно да влияеш на главен прокурор, поне така си мисля.
- Поискахте по-малко правомощия за главния прокурор, това няма ли да направи институцията по-слаба?
- Не. Прокуратурата трябва да е силна, не с един началник, а с професионализма си. Аз не исках точно по-малко правомощия на главния прокурор, а настоявах отговорностите да бъдат справедливо разпределени. Не бива някой да си мисли, че главният прокурор е в състояние да осъществи контрол на надзор за законност на над 1600 прокурори. Това е невъзможно. Същевременно, това не насърчава административните ръководители да го правят, защото по конституция е мое задължение. Иначе всичко да се хвърля в прокуратурата и за всичко да е виновен главният прокурор е много удобно, но не зная за кого работи, но във всеки случай не за държавата.
- Беше ли провалено разследването на разработката „Лияни”?
- Не съм се отказал нито аз, нито колегите от градската прокуратура. Но в това разследване срещаме много сериозни трудности. Една от тях напоследък е публичността на тази разработка. Много ми се иска по оперативните разработки да се говори по-малко. В противен случай сме изправени пред Параграф 22 – хем предупреждаваме хората, които трябва да се пазят, хем искаме да сме ефективни по отношение на тях и изнасяме стратегиите си в медиите. Не ми се струва нормално.
- Какво е вашето мнение за съдебната реформа?
- Мнението ми за съдебната реформа е лошо. Мисля, че онова, което ние следихме като реформа в последните години беше доста хаотично и доста объркано. Ако идеята е реформата да направи правосъдието по-бързо, по-справедливо и независимо, аз мисля, че ние сме изправени пред състояние, което не отговаря на това очакване. Мисля, че съдебната реформа се превърна в една куха фраза и ако не наситим тази куха фраза със съдържание, то сме абонирани за постоянните забележки на европейската комисия. За мен е унизително да чета еднакви доклади години наред с убеждението, че колегите са прави. Най-сетне трябва да реформираме системата – и кадрово, и откъм правила и структури, за да може тя да дава качествен продукт – независимо правосъдие.
