Напоследък, когато се обсъжда албанския въпрос, често се спекулира с темата за т.н. ”Велика Албания”, представяйки я едва ли не за главната заплаха за балканския регион. Но така ли е всъщност? In Focus попита преподавателя в специалността ”Балканистика” в Софийския университет ”Св. Климент Охридски”, доктор по политология, Антон Панчев.
Господин Панчев, какво представлява "Велика Албания"? Реална ли е тя или е по-скоро мит?
Ако попитаме който и да е обикновен албанец, той ще отговори, че разбира се, подкрепя идеята за "Велика Албания", че тя трябва да бъде осъществена и т.н. Но действителността е съвсем различна. За да се претвори "Велика Албания" от теория на практика са необходими няколко важни условия. А те в момента просто не са налице. Да започнем с географията. Ако се обединят всички земи на Балканите, на които живее албанско население, те ще заемат не повече от 50 хиляди км². Това ще бъде и територията на "Велика Албания", което е по малко от една десета от територията на Украйна. Дори и по този показател, определението "велика" - не е много уместно.
Що се отнася до албанското население, днес на териториите, където то живее компактно – Албания, Косово, Северна Македония, Черна гора и някои части на Сърбия - има всичко на всичко не повече от 4,7 милиона етнически албанци. И този брой стремително намалява, най-вече заради емиграцията в Западна Европа. Всяка година емигрират не по малко от 100 хиляди албанци. Албанското оръжие - демографията беше силно през 20-и век. Но вече около 20 години това оръжие губи силата си. Младите албански семейства имат по едно дете.
Откъде прииждат най много емигранти?
От всички страни. Най много от Албания, заради безвизовия режим с ЕС. На косоварите им е по-трудно, те трябва да имат работна виза. По тази причина в ЕС пребивават нелегално около 35 хиляди косовари. Но ако косоварите получат безвизов режим, след една или две години още 100-200 хиляди албанци ще напуснат Косово.
Освен това, албанците са много разделени в религиозно отношение. Сред тях има мюсюлмани, православни, католици, бекташи… Например, 99% от албанците в Македония са мюсюлмани, 95% от тях в Косово са мюсюлмани, а 5% - католици. За голямата част от населението това няма особено значение за взаимоотношенията, тъй като то не е религиозно. Но има и една част от населението – най вече сред мюсюлманите и католиците – което е силно религиозно и при това използва религията за политически цели. Често се наблюдават радикални словесни нападки от страна на радикално настроени католици срещу мюсюлманите.
Каква е причината за подобна "агресивност" от страна на католиците?
Имало е години, когато Албания е била съвсем светска държава. Благодарение на гръцките и католическите училища, православните, католиците и бекташите са съставлявали интелектуалния елит на страната и са успели да сведат до минимум мюсюлманското влияние. Това е била причината за проислямските въстания в Албания в 1913-1914 г. Но е имало и прокатолически въстания. През 20-те години на ХХ век в Северна Албания избухнали просръбски бунтове. Сърбите плащали на католиците, за да възстават против мюсюлманското правителство.
Разбира се, сега "за пред хората" албанците се стараят да демонстрират единство, казват: "Ние сме братя, ние сме единни". Но в действителност съвсем не е така. Ето един пример: в съседния до моя кабинет има енциклопедия на Косово. Някъде преди 3-4 години ме посетиха журналисти от Албания и когато видяха тази енциклопедия, казаха: "Махнете тези книги за Косово. Какво правят тук книги на тези ислямисти?"
Освен това, Албания не е силна икономически, за да осъществи самостоятелно проекта "Велика Албания". Албания има не лоши ресурси: хром, нефт, макар и с недобро качество, но това не е достатъчно. Освен това, хромовите мини се държат от руски компании.
С една дума, албанците нямат нито демографски, нито икономически потенциал, нито единство, за да претворят идеята за "Велика Албания" в живота.
А какво е положението с албанците в Черна гора?
В Черна гора има 30 хиляди албанци, които съставляват 5% от населението, и техният брой не се увеличава. От тях 22 хиляди са мюсюлмани, 8 хиляди - католици. Албанците владеят там две общини: Улцин и Тузи. Албанците в Черна гора са важен фактор, откакто страната си извоюва независимост с помощта на бошняците и албанците-мюсюлмани. Заедно с черногорските националисти те успяха да се преборят със сръбските националисти, които се обявиха за оставането във федерация със Сърбия.
В албанските среди се говори, че американците ще помогнат на албанците да се обединят и да създадат нещо като "Велика Албания". Какви може да са основанията за подобни надежди?
За това има две причини. Първата е, че САЩ освободиха Косово и фактически са негов покровител. А втората може да се разбере от изразеното пред мен съждение на един албанец: "Албанците винаги са с най-силния. Ние сме били с османлиите, със Съветския съюз, а сега сме със САЩ. Смятат ни за евроатлантици, демократи, а всъщност ние просто сме с най-силните". Само че, това съждение показва наивно отношение към нещата, защото албанците не могат да предложат нищо на американците. Освен преданост. Но нищо повече. Дори Сърбия в някаква степен е по-важна държава за САЩ от Албания. Освен това, американците не могат да подкрепят "Велика Албания", защото това автоматично би означавало влошаване на отношенията с Гърция.
Въпреки че мнозинството албанци са проамерикански настроени, техните икономически интереси са свързани със Западна Европа: за да спечелят пари те заминават за Италия, Германия, Швейцария. Същевременно Турция има голямо влияние в албанските общности, главно по религиозна и икономическа линия. Това се усеща особено в Косово и Северна Македония, където Турция присъства във всички области на живота: от търговията и финансовия сектор, до поддръжката на джамии и стипендиите за младежите. Например, половината банки в Косово (4 от 8-те) са с турски капитал. Всички тези фактори никак не допринасят за обединението на албанците.
Колко вярно е, че сегашното ръководство в Тирана и Прищина лелеят за идеята за създаване на "Велика Албания"?
Естествено, и в Албания, и в Косово ще използват тази тема, за да си осигурят по-голяма подкрепа сред населението. Известно е, че в днешно време се работи за сближаване, премахват се митническите прегради, осъществяват се различни културни и образователни проекти, често се повтаря: "ще се обединим, ние сме братя"… Но въпреки това, нещата не стават бързо. И в това няма нищо чудно, защото албанските и косовските албанци са различни по манталитет, в начина на мислене си и по исторически причини.
Някои казват, че признаването на независимостта на Косово ще последва неговото обединение с Албания…
Подобна перспектива е твърде далечна. За да се случи такова обединение трябва да стане някаква радикална промяна в системата на международните отношения в Европа. Освен това, косовските елити едва ли ще поискат да са подчинени на Тирана и да се лишат от цялата власт, която сега имат.
Някои смятат, че ако Македония не получи перспектива за евроинтеграция, в страната може да се засили албанския национализъм, което ще доведе до отделянето на територията населена с албанци и нейното присъединяване към Албания…
Това едва ли е възможно по няколко причини. На първо място - демографският фактор. Засега албанците имат по-висока раждаемост от македонците, но емиграцията от албанска страна е толкова висока, че уравновесява този фактор. От 5 години в Македония се отбелязва тенденция към изтичане на населението от страната, в резултат на което днес то е намаляло с около 100 хиляди души, 70 хиляди от тях – албанци. Заради емиграцията броят на албанските ученици в македонските училища намалява с 40-60%.
На второ място е изравняването на политическите права на албанците и македонците, както и повишаването на икономическото ниво. В албанските общини днес постъпват по-големи държавни инвестиции, много албанци заемат административни длъжности. По тези причини, засега албанците в Македония нямат основателни аргументи нито за отделяне, нито за оправдание на подобна стъпка пред международната общност. В момента те не биха могли да кажат, че правата им се нарушават, че живеят лошо и тем подобни, за да се опитат с радикални средства да постигнат автономия, федерализация или отцепване. Това означава също, че е малко вероятно в Македония да дойдат на власт крайни елементи, които ще настояват за повече права за албанците , а камо ли за отделяне.
Оказва се, че "Велика Албания" е повече мит, отколкото реалност…
Тя не може да бъде реализирана. Сами по себе си албанците не са достатъчно силни, а също така никоя голяма сила не би ги подкрепила за това. Освен това, съседите на Албания просто няма да го позволят: Гърция, Северна Македония, Сърбия, Черна гора, които даже поотделно са по-силни от албанците. Особено гърците и сърбите. Единственото, което Албания може да направи, е да заиграва с Турция. Турците се опитват да разположат там военно-въздушна база, военно-морска база. Но това би означавало сериозно влошаване на отношенията със Западна Европа. А и самите проевропейски сили в Албания няма да позволят това.
Кой има полза да повдига темата "албанската заплаха"?
Тази карта се разиграва активно от сърбите и руснаците. Техните интереси са ясни: да измислят заплахи и да запазят сърбите и македонците в зоната на тяхното влияние: "Велика Албания" вече почти съществува, тя се подкрепя от САЩ, те искат да ви ръководят, да ви потискат и т.н."… Между другото, от това много добре се възползва Турция. Конфликтът между православието и исляма радикализира настроенията там и дава повече възможности за външно влияние върху ситуацията. Турците в Северна Македония имат и партии, и медии, и изследователски центрове и банки.
Същевременно за Турция е важно съхраняването на Македония като противовес на Гърция. Турските ръководители – и Давутоглу, и Ердоган – подкрепят Македония.
Възможно ли е радикализацията на настроенията да доведе до въоръжен сблъсък на етническа основа с участието на албанците?
Това е малко вероятно, защото: Първо - като член на НАТО, Албания няма да може да подкрепя албанците. Второ - ако става дума за македонците, те имат надмощие над албанците, което показаха събитията от 2001 година, и те ще получат голяма подкрепа от Гърция и Сърбия.
Макар че, от друга страна, според мен, опасността там идва от радикалния ислям. Затова: Първо - много албанци от Косово, Албания и Македония заминаха заедно с жените си и децата си за Сирия и Ирак. Много от тях се върнаха, много попаднаха там в затвора. Второ - в Албания и изобщо сред албанците, които все още са най-традиционното общество на Балканите, предстои да се случи това, което стана в цяла Европа (при албанците процесите винаги протичат бавно: и възраждането, и националното пробуждане и т.н.). Имам предвид увеличаването на консервативните, националистически сили в Европа, които се обявяват против неолиберализма, в защита на традиционните ценности, християнството – това за което говори Орбан, за което говорят в Полша. Там предстои консервативна, традиционна националистическа реакция, която ще използва религията за идеологическа основа. От една страна, това ще породи опасност от разделение между албанците на мюсюлмани, православни и католици, а от друга - ще спомогне за увеличаване на ролята на исляма в обществото. Според мен, това е неизбежно.
Коя албанска общност ще бъде най-засегната от това?
Всички албанци. Бих казал дори, че Албания ще бъде засегната по-малко, тъй като тя е най-светската страна в албанския свят. Албанското население в Македонии и в Косово е по-религиозно, и по- традиционно настроено, и освен това, има повече връзки с Турция. Затова смятам, че в резултат на всичко това ролята на исляма ще нарастне, което на свой ред ще увеличи напрежението сред албанското общество на религиозна основа.
Разговарял съм с религиозни лидери на християните в Косово и те очакват такова развитие на ситуацията. С други думи, радикалният ислям е по-голяма заплаха от албанския национализъм. В действителност, радикалните ислямисти сред албанците не са никак малко и според мен, това е реална заплаха за Балканите в следващите 10 и повече години.
Игор Федик, “In Focus. The Balkans-Black Sea
