Аз наистина вече изобщо не разбирам собствения си народ! Та даже на 10% той да виждаше случващото се като мен, щеше да се разтревожи за съдбата си, щеше да удари по масата с настояване за промяна, щеше да каже Баста!
И щеше да се почувства омерзен от уродливостта, която ни залива в политиката от най-високо място всеки ден и все повече!
Но той си мълчи, той си трае, той си прави пас, той нехае.
А аз, аз какво да преподавам на най-умните му деца, аз на какво да ги уча, аз как да им отвръщам на разтревожените мисли и въпросителните погледи, аз как да им говоря за национална сигурност?!
Може ли да има национална сигурност в държава, в която ни залива уродливостта на политиката, а народът ѝ си мълчи, трае си, прави си пас и нехае!? Без да ще да се разтревожи за съдбата си, без да иска да удари по масата с настояване за промяна, без да желае да каже Баста! и без да изпита и минимална потребност да се почувства омерзен от тази уродливост, зааливаща ни в политиката от най-високо място всеки ден и все повече...
Николай Слатински, фейсбук
Заглавието е на редакцията
