Председателят на Софийски градски съд е със съмнително българско гражданство. Това сочи поредното рзследване на журналистката Валя Ахчиева, публикувано в сайта „ Еuelectionsbulgaria.com „ базиран в Брюксел. Ето и скандалните разкритията:
Върховенството на закона е основен принцип на демокрацията.
Точно по това демократичните общества се различават от тоталитарните.
В Конституцията ни е записано, че Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната. А Законът за съдебната власт определя специални изисквания за лицата, които заемат магистратски длъжности – следователи, прокурори и съдии. Те трябва да са с високи морални качества и да бъдат само български граждани.
Това е така, защото, магистратите решават спорове и казуси. Магистратите решават човешки съдби. И точно заради това, в правораздаването не трябва да има и сянка от някаква зависимост, както и съмнения за професионалния морал и етика.
Магистратите не трябва да правят компромис с тези неща.
Защото, това е гаранцията за независима съдебна система. И гаранция, че всяко съдебно дело ще бъде решено справедливо.
В тази връзка, изборът на нов Председател на Софийски градски съд, от края на миналата година, привлече вниманието ми по няколко причини.
Преди всичко, този най-голям съд в България стана известен с това, че един негов председател беше осъден , заради незаконни специални разузнавателни средства / СРС/.Било е разрешено на Държавната агенция „Национална сигурност” / ДАНС/ да следи информационната система на Министерството на вътрешните работи /МВР/.
А преди две години в същия този съд избухна и дипломатически скандал с използване на специални разузнавателни средства срещу посолства в София. Службите били направили искания за подслушване на дипломати в нарушение на международното право. И Софийски градски съд ги е одобрил по необяснима причина.
Затова ме заинтригува избора на съдия Алексей Трифонов за Председател на Софийски градски съд. В момента този избор се обжалва.
А съдия Алексей Трифонов е избран от Висшия съдебен съвет, за чиито членове има същите изисквания по закон. Това са всъщност, кадровиците на магистратите. Това са академиците на съдебната власт.
И членове на съдийската колегия във ВСС са писали препоръки за кандидата Алексей Трифонов. И на никого не му е направило впечатление, къде е роден той – това, че той е роден в град Курск, в СССР.
Така пише и в документите, които съдия Трифонов е подал до ВСС, както и в неговата Автобиография, която е публикувана в сайта на Министерството на правосъдието, от времето, когато той е бил заместник-министър на правосъдието.
В този смисъл, случаят с Алексей Трифонов не е като случаите с кмета на Община Варна – Иван Портних. Не е и като Елена Йончева .Или като Лиляна Павлова. Те са родени в София и са деца от смесени бракове.
Никой от членовете на ВСС не е заострил вниманието си към този факт, че Алексей Трифонов е дете от смесен брак, но е роден в чужда държава – в СССР. Никой не е обърнал внимание на това. Нито при първото му назначение като следовател през 1998-ма година, нито при преназначенията му като съдия, нито сега, при кандидатстването му за този ключов пост, с изключителен обществен интерес.
Защо никой от кадровиците в съдебната система не е проверил наличието на обективното обстоятелство : въз основа на какво правно основание и считано от кой момент, Алексей Трифонов е станал български гражданин?
Защото, той има лична карта и е вписан в Регистъра на българските граждани, но въпросът е, как е удостоверено обстоятелството за начина, по който Алексей е придобил българско гражданство, тъй като той не е роден в България?
Ние си спомняме преди години, публичната дискусия по повод невъзможността на Георги Пирински да се кандидатира за Президент на Република България, тъй като той също не е роден в България.
Затова е необяснимо, че никой от членовете на ВСС не е положил усилия, за да се провери изпълнението на най-важното изискване за лицето на този пост – да бъде български гражданин. А е трябвало да проверят и това, дали Алексей няма двойно гражданство? Защото чл.162 от Закона за съдебната власт не позволява магистратите да имат двойно гражданство.За да си следовател, прокурор или съдия, трябва да имаш само българско гражданство.
Ето защо реших, това което не направиха във ВСС да направя аз.
След като видях в автобиографията на Алексей Трифонов, че е роден в чужбина, в мен възникна въпросът:
На какво правно основание и от кога,Алексей е придобил българско гражданство?
Проверката извърших като събрах информация от публични източници, както и по Закона за достъп до обществена информация.
Алексей е роден в СССР, в град Курск, през 1972 година. Майка му Алла е съветски гражданин, а баща му Боян е български гражданин.
През 1991 година Алексей завършва Националната гимназия за древни езици и култура в София. Обърнах се към гимназията по Закона за достъп до обществена информация и директорът Мариела Папазова ми отговори, че Алексей е бил записан там за ученик на 06.07.1987 година, като български гражданин.
След това писмено попитах Главна дирекция „ГРАО”, от коя дата, на какво правно основание и по какъв ред, Алексей е вписан като български гражданин в Регистрите на населението? Директорът г-н Иван Гетов ме насочи за отговори към общинските власти в районите „Илинден” и „Младост” на Столична община, тъй като там се съдържат данните за въпросното лице. Аз се обърнах към тях и получих отговор само от Район „Младост” . В писмото до мен пише, че считано от 1990 година, семейството на лицето пребивава на територията на Район „ Младост”.
Видно от данните, съдържащи се в личния му регистрационен картон / ЛРК/, българският Акт за раждане на Алексей Трифонов е съставен едва на 13.10.1988 година в Район „Илинден” на Столична община и на това основание Алексей е вписан в Регистъра на населението на българските граждани.
Тоест, основанието за вписването на Алексей като български гражданин е съставеният Акт за раждане, след повече от 16 години след раждането му!
А именно – на 13.10.1988 година. Не е посочено правното основание, на което е съставен български Акт за раждане на Алексей.
Тъй като в България компетентен орган по отношение на наличието на българско гражданство е Министерството на правосъдието, аз се обърнах към тях. В това министерство се водят и съхраняват регистрите на лицата, които са възстановили, придобили или загубили българско гражданство, чрез Укази на вицепрезидента на РБ, при действието на новата Конституция от 1991 година. А при старата Конституция, това е ставало чрез Укази на Държавния съвет на НРБ. Министерството на правосъдието издава и Удостоверения за гражданство на основание чл.39 от Закона за българското гражданство, чрез установително производство по документи.
Така се удостоверява, дали едно лице е или не е български гражданин.
Попитах Министерството на правосъдието, кои са правните основания за получаване на българско гражданство от едно лице, родено през 1972 година, на територията на СССР и е с майка – съветски гражданин, а бащата е български гражданин?
Министърът на правосъдието – и.д. г-жа Десислава Ахладова ми отговори, че към 1972 година действа една Конвенция, която е със силата на двустранен международен договор между НРБ и СССР, за предотвратяване на възникването на двойното гражданство. Конвенцията се отнася за случаи, при които единият родител е гражданин на НРБ, а другият родител е гражданин на СССР. И тази Конвенция предвижда възможността за избор на родителите по взаимно съгласие, гражданство на детето на НРБ или гражданство на СССР.
В описаната хипотеза, българско гражданство по рождение може да се придобие от детето, родено през 1972 година, само в случай, че родителите му в 1-годишен срок от раждането му – т.е. до месец юли 1973 година, са подали съвместна Декларация, с която те избират за детето си българско гражданство.
В случай, че такава Декларация не е подадена в 1-годишен срок, детето се счита за гражданин на страната, на територията на която се е родило.
В случая – на СССР. При тази хипотеза, единствената законова възможност за придобиване на българско гражданство вече е по натурализация. Като основанието за това е наличието на родител – български гражданин.
Процедурата е уредена в чл.29 и следващите членове от Закона за българското гражданство, приет през 1998 година, а е в сила от 19.02.1999 година.
Според събраните от мен документи обаче, такъв избор на българско гражданство за Алексей, каквато възможност е била предоставена на родителите му – не е извършен. И това обстоятелство се потвърждава и от факта, че повече от 16 години след раждането му, в Регистрите на населението на България, няма данни за раждането на Алексей.
Ако такъв избор беше извършен от родителите му, Акт за раждането на Алексей щеше да бъде пресъставен в България в рамките до 1 година от заявения избор на българско гражданство. Такива са разписаните процедури за вписване в Регистрите по гражданско състояние на българските граждани.
Недоумение буди фактът, че Алексей е записан за ученик в Гимназията за древни езици и култури в София, на 06.07.1987 година като български гражданин, а в Регистрите на населението в България, той е вписан като български гражданин… след повече от 1 година ! Това е станало на 14.10.1988 година, въз основа на Акт за раждане, съставен предния ден!
Тоест, в Гимназията е обявено българско гражданство, без реално Алексей да притежава такова българско гражданство!
Неизяснен остава и въпросът, с документи на коя държава, Алексей е преминал държавната граница, тъй като той е роден на територията на СССР, а на 06.07.1987 година е записан за ученик в най-елитното тогава софийско училище. Но, година и половина по-късно, през октомври 1988 година, той е записан като български гражданин. И едва тогава за него е възникнала възможността да се снабди с лични документи / паспорт/, само въз основа на издадения му през 1988 година Акт за раждане.
Силно впечатление ми направи и това, че в подробния си експертен отговор, Министерството на правосъдието не посочва наличие на правен способ за придобиване на българско гражданство, какъвто е наличен при Алексей.
Не случайно и в българските Регистри на населението не е отразено, на какво правно основание Алексей е бил вписан като български гражданин?
Ето защо, аз се обърнах към самия Алексей Трифонов, който е висш магистрат и Председател на Софийски градски съд, със същия въпрос:
На какво правно основание е станал български гражданин, след като е роден в СССР?
Съдия Трифонов отказа да се срещне с мен, защото не се срещал с журналисти. Но, той ми отговори чрез Пресцентъра на Съда, че
той „винаги е имал само българско гражданство и е служил в Българската армия. Неговият баща е българин и съгласно чл.25 ал.1 от Конституцията, „български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин. Относно правното основание, компетентни да отговорят са други институции.”
Шокирана съм от този отговор!
Никога в българското законодателство, уреждащо българското гражданство, не е била предвидена правна възможност, да се придобие българско гражданство, чрез отбиване на служба в Българската армия!
И още! Цитираната в отговора разпоредба от Конституцията се оказа, че се съдържа в… сега действащата Конституция на РБ от 1991 година!
А тя урежда случаите, 19 години след раждането на Алексей Трифонов и 3 години, след като без посочено правно основание за това, той е вписан в Регистрите като български гражданин!
Основен принцип за определяне на гражданството на всяко лице е прилагането на правната уредба, действаща към момента на раждането му. В случая, към 02.07.1972 година, когато се е родил Алексей в СССР е действала разпоредбата на чл.6, буква „г”, от Закона за българското гражданство от 1968 година. Според този член, лицето не придобива българско гражданство към момента на раждането си, когато само единият от родителите му е български гражданин и детето е родено на територията на родителя чужд гражданин.
С други думи, дори да не беше сключен двустранен международен договор между НРБ и СССР / Конвенцията/, Алексей отново нямаше да придобие българско гражданство към момента на раждането си, поради действащата нормативна уредба.
Заради шокиращия отговор, получен не от кого да е, а от магистрат с 20-годишен стаж в съдебната система като съдия, аз отново попитах компетентния орган – Министерството на правосъдието, / а и съдия Алексей Трифонов ми пише да ги питам/:
Може ли по чл.25 ал.1 от Конституцията на РБ автоматично да се придобие българско гражданство от лице, родено в чужбина през 1972 година?
И отново получих отговор от заместник-министъра на правосъдието – г-жа Десислава Ахладова, която отговаря за българското гражданство.
Отговорът е, че не може по този член от Конституцията да се придобие автоматично българско гражданство, тъй като в по-долната алинея – ал.6 на същия този чл.25, посочен от Алексей Трифонов, се казва, че условията и редът за придобиване на българско гражданство се определят със закон.
И това е Законът за българското гражданство. Заместник-министър Ахладова уточнява, че в общите разпоредби на този закон, „ изрично е посочено, че българското гражданство се урежда от нормативните актове, които са в сила при настъпването на фактите или събитията, свързани с гражданството.”
Иначе казано, важно е кой закон действа, когато се е родил Алексей?
А съдия Алексей Трифонов цитира Конституция, приета 19 години след неговото раждане!
Какъв извод се налага от документите и от експертните становища?
Това, че най-големият съд в България се оглавява от лице, което е вписано в Регистрите на населението като български гражданин, без законови основания.
А в същото време, това лице 20 години правораздава като съдия, за която длъжност се изисква само българско гражданство.
Аз се обърнах и към руските общински власти в град Курск с въпроса:
Руски гражданин ли е Алексей Трифонов ?
Но, от там ми написаха, че по руския закон, на този въпрос могат да ми отговорят само 3 институции:
Президентът на Руската федерация, вътрешното или външното им министерство.
Ето как едни съмнения поставят под въпрос независимостта на един магистрат.
Валя Ахчиева
