Първият тур от президентските избори в Северна Македония приключи, оставяйки няколко въпросителни, но едно е сигурно - повечето хора в страната искат от следващия президент едни и същи неща: „Земята да оди напред, кон Европа; Да има кой да я води напред овая държава; Керкичката да ни остане и да ни живее и во нормална земя.“
Подобни желания прозвучаха в репортажи на БНТ от Скопие, но те са същите и в Щип, и във Велес, и в Струмица… Така е и в Тетово, и в Куманово и в Гостивар, независимо че тези общини са заселени предимно с етнически албанци и там активността на първия тур беше доста ниска –около 20%. Което впрочем също е нормално; обикновено между двата тура, когато е ясно, че албанските гласове ще решават втория, текат пазарлъци, вдигат се цени… С една дума - мила родна картинка, нищо че е отвъд Осогово! 05. 05. е денят на истината, защото от избирателната активност ще се решава дали Северна Македония ще има президент или ще се насрочват нови избори.
А за бъдещите връзки с България, „зборовите“ и на единия, и на другия кандидат от останалите двама за втори тур са многообещаващи. Пендаровскисе врече, че поддържа Договора за приятелство и добросъседство с България и ще продължава евроинтеграцията.За което може да му се вярва, все пак никой не се съмнява в искрените му евроатлантически убеждения. Той беше съветник по национална сигурност и външна политика на двама емблематични за Македонияпрезиденти – Борис Трайковски и Бранко Цървенковски. Силяновска-Давкова, от своя страна, която е кандидат на ВМРО-ДПМНЕ, заяви, че отношенията с България ще бъдат "отлични", дори отиде и по-далеч: „Бугарскиот народ е близок до нас. Бугария беше първата земя, що ни призна. Аз очекувам извънредна помощ от Бугария не само на патот кон совладуванието на енергетските проблеми во Македония, току на патот кон Европската уния. Яз имам и семейни релации соБугария, яз имам неколко книги со колеги во Бугария“, съобщи кандидатката. Звучи почти трогателно, но всички добре помним, че през 2017-2018 г. като общественик тя се обяви срещу Договора за приятелство с България, както и срещуПреспанското споразумение. Нещо повече, него тя е готова направо да денонсира, ако има възможности за това.
Все пак, преди някой от кандидатите да пристъпи към изпълнение на обещанията си (?), президентските избори трябва да бъдат спечелени. Чак тогава ще разберем в синхрон ли ще играят властите в Скопие или конфронтацията помежду им ще продължи по тертипа, наложен от настоящия държавен глава Георге Иванов. Или пък ще се избират отново?
И докато хората отиват към урните или разкопават градините си, на 05. 05. в Северна Македония въвеждат нов празник – Денят на „македонскиотязик“. Това било в чест на решението на народното правителство на федерална Македония, което на 5 май 1945 г. прие азбуката на т.нар. македонския език като официално писмо. Два месеца по-късно министерството на просветата узаконява първия правопис, с което всъщност е кодифициранапоредната вариантна писмено-регионална норма на българския език.
Каква е природата на този „език“, независимо от разнообразното му етикетиране?
Непредубената лингвистика у нас и по света има един отговор – българска.
Всъщност,всички страни на Балканите поради специфичната си историческа съдба имат по няколко езикови форми: гръцки език се говорив Гърция и Кипър; турски – в Турция и Кипър; албански – в Албания и Косово, а вече и в Македония;румънски – в Румъния и Молдова. Заради разпокъсването на българската национална територия след войните българският език, останал извън държавните граници, се открива на много места на Балканския полуостров, отделно от това в Банат, Бесарабия и т.н. В бивша Югославия (в Македония) и в Северна Гърция се правят няколко опита да бъде подменено името на българската народност и на българския език чрез кодифициране на диалекти или прекодифициране на установения български книжовен език, имащ зад гърба си 12 вековна традиция с богата литература от изтъкнати творци.Един от най-крещящите опити за това е извършен във Вардарска Македония.
Вардарско-македонска прекодификация е резултат е от дейността уж на три комисии за създаване на македонски език и правопис в Скопие, но фактически окончателните решения се вземат в ЦК на Югославската комунистическа партия в Белград от Тито иДжилас. Дейността на основната (първата) комисия е най-важна, защото от откровените изказвания на участниците в нея става ясно изпълнението на политическата поръчка от Белград да се извърши кодификация, без да има каквато и да е било собствена македонска традиция, без да се знае диалектната база за това, без участието на литература, създадена от писатели, журналисти и пр. Най-откровен в комисията е Г. Киселинов, който признава: „Литературниотjазик го прават литераторите и журналистите, а филолозите имат само да установат формите на jазикот. Ама денеска ако сакаме да земеме едно наречjеоднашиотjазик како литературен jазикнемаме време да чекаме да се прави тоjjазик. Ние сме изправени пред вопросот да имаме литературен jазик, а немаме време и не можеме да чекаметоjjазик да го направат поети, книжовници и журналисти“. А след това започва вторичнотодиалектизиране (регионализиране) на „езика“. Тази практика в миналото е близка до съвременната с преправянето на книжовния български език в регионалните интернет сайтове (напр. Северозападнобългарския) чрез въвеждането на локални диалектни особености в него за издигането на престижа на родния край.
Вардарските прекодификатори,обаче, заедно с езиковата извършват и съдържателна редакция. Основният труд на руския учен А. Селищев „Полог и его болгарское население“ от 1929 г. се превръща само в „Полог“, трудовете на Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович губят в заглавията си определението български (за език), българските училища в Македония са наречени македонски, българските учебници на К. Шапкарев и П. Зографски са обявени за македонски, българските възрожденски писатели и поети Константин Миладинов, Райко Жинзифов и Григор Пърличев стават македонски „преродбеници“, фолклорният сборник „Български народни песни“ на братя Миладинови (1861) е обявен като „Зборник“ и т.н. и т.н.
Големият германски балканолог Густав Вайганд има една специална глава в труда си „Етнография на Македония“, озаглавена „Македонският български език“, в която се прави важното заключение: „Която и област на езика да разгледаме, става напълно ясно, че имаме работа с български, а не със сръбски език. Всичките опити на сръбските шовинисти да представят македонския език като сръбски диалект или като смесен език с неопределен характер, са безплодни“.
Терминът македонски български език най-точно отразява възгледите на основателите на ВМРО – Гоце Делчев, Даме Груев и на цялата плеяда дейци на революцията и просвещението в Македония, че това е езикът именно на македонските българи.
Етническото определение български е названието за родовото понятие, то обхваща трите важни компонента на езика: а) историята му; б) диалектите и в) книжовната му форма – като основа, върху която по-късно се извършва частичната прекодификация.
Единният и неразкъсваем македонски български език (по Г. Вайганд) и днес се нарича по различен начин в двете страни. В Северна Македония се използва само видовото име от съчетанието; в България – родовото име, като се има предвид цялостната 14-вековна история, диалектите и прекодификацията на книжовния български език. Държавно-административен (нелингвистичен) изход от тази ситуация се намери чрез препратка към конституцията на всяка страна поотделно.
македонският български език.
↙↘
название в С. Македония название в България
Използването на държавното име като езиково не е непременно белег за етническа идентичност на новите държави: няма швейцарски и белгийски език в Европа, нито кубински, чилийски, мексикански в Америка (списъкът от подобни случаи по света е огромен), но има швейцарски немски, белгийски френски (валонски), кубински испански и съответно чилийски испански и мексикански испански, т.е. вариантността се отбелязва с двойно именуване.
Иначе в Северна Македония са свободни да празнуват каквото си решат. В Европа, обаче, накъдето са се запътили, демократичните норми са по-различни от балканските. Обективният прочит на историята, една и съща с българската, до 1944 г. също е част от това. Както и отхвърлянето на лъжата, манипулацията, фалшификациите. И то е част от модернизирането и европеизирането на една държава, която поради проблемите със собствената си идентичност е склонна да наваксва дефицитите с попълзновения към околните. Риториката на кандидатът Пендаровски в това отношение е показателна, той обяви, че няма намерение да се занимава с потеклото на Александър Македонски, а с бъдещето на Македония. И той, и който е било от другите управляващи трябва да го направят, за да останаткеркичките во нормална земя.
Ана Кочева
