Най-хваленият сериал в историята. Нистина имаше защо. До снощи. Седем наистина невероятни сезона с най-очакван осми. И точно, когато трябваше да търсим нови думи да изразим възхищението си, нещата се обърнаха. Вече знам - няма безкраен успех.
Последният епизод на култовия сериал „Игра на тронове“ постави абсолютен рекорд. Той се превърна в най-туитвания в историята на телевизията. Третата серия „Дългата нощ“, в която трещеше епичната битка за Уинтерфел е спомената близо 8 млн пъти в социалните мрежи. При това се броят само туитовете по разпознати думи.
„Дългата нощ“ - цели 83 минути - бе най-очакваният епизод. Повече от година се говори за него, как са заснети баталните сцени, какви рекорди са счупени и прочие.
И… За мнозина точно този епизод се превърна в голямото разочарование. 83 минути „бойна негри в тъмна нощ“ – имаше такъв израз на времето, означаващ, че нещо се е случило в пълен мрак. Моля ви, къде видяхте епичната битка? Или бяхте "въоръжени" с уреди за нощно виждане? Три-четири пъти по 8-10 секунди екранът бе напълно тъмен. И повредата не беше в моя телевизор – много е добър, последно поколение от известна марка.
Носителят на „Еми“ и силно хвален за някои от епизодите режисьор Мигел Сапочник с този епизод ни хвърли в почуда. Най-меко казано. Оскъдни реплики, странни диалози, които бяха като кръпка в сюжета и дълга тъмна нощ, изпълнена със странни звуци, по които зрителят трябваше да се ориентира.
Ако български режисьор бе ни облъчил с толкова черен екран, щеше да бъде разсипан в мрежата и форумите. При това справедливо.
Аз съм обикновен зрител и моето скромно мнение е, че Мигел Сапочник ме подведе и измами. Аз му се доверих авансово, а той ми пробута тъмнина и трудно смилаеми шумове и звуци. Седем сезона гледах брилянтен филм: актьори, изкусен сюжет, виртуозно операторско майсторство, музика, сцени, спиращи дъха диалози. Така беше. Но осмият сезон стартира лениво, тегаво, скучно, объркано. Духът на филма и книгата сякаш се е разтворил нейде по кюшетата на снимачната площадка. Не ме интересуват никакви рекорди колко седмици бил сниман „Дългата нощ“, колко камери били използвани, колко пари струвал. Наречете ме както искате, но този път печалбата от последните три серии няма да е съвсем заслужена.
Дейвид Бениоф и Дан Вайс са имали идея още през 2012 година за финалния сезон. Нещо обаче се е променило. Стана черно, шум в колоните, а след това се питаме с познати какво стана с драконите, какво стана с този, с онзи – да скалъпим парчетата на това кой какво е успял да види. Не е много се оказва… Питахме се за драконите, за Денерис и Джон Сняг, Бриен от Тарк, Тирион... Всеки бе видял по нещичко и помагаше.
Очевидно, когато нещо се предозира и прехвали, накрая почва да се изчерпва. С много филми стана така. „Умирай трудно“ беше интересен до третия епизод, след това стана забавление за дотинейджърска възраст. Същата бе съдбата и на „Роки“ след третата част. За „Индиана Джонс“ и „Междузвездни войни“ да не говорим. „Карибски пирати“ и той тръгна по това нанадолнище…
Аря Старк си остава любимата ми героиня. Как само срази с едно мушкане Краля на нощта, а? И се разпадна цялата му армия. В сюжета обаче няма нито дума кой всъщност е Краля на нощта… И защо умряха толкова свестни хора, вместо да се удари право в целта. Но, не съм там, а и съм само зрител с мнение.
Другите герои в третата серия се изгубиха в тъмнината. Тук-там някое лице се появяваше на фона на горяща факла, но твърде рядко и с твърде елементарни думи. Дори въображението на сценаристите се изгуби нейде в мрака. Защо невоюващите се спотайваха в криптата, след като мъртвите влязоха и там през парадната врата – не знам. Не се и виждаше добре. Мъчителна работа. Почти час и половина напрежение в очите и копнеж по малко светлина.
Жалко, че нещо толкова добро седем сезона в осмия смъкна летвата. Поне за мен е така. А някои може да са сови, бухали или прилепи... На тях: приятно гледане.
Евелина Данева
