Най-голямата конна бойна сила по време на Априлското въстание, създадена по идея на Георги Бенковски, лети от село на село за да повдига въстанието и духа на населението.
Започва с околните на Панагюрище селища, а нараствайки повече от 200 души тръгва на по-далечна мисия. Влиза в село Петрич, където на 23 април (стар стил) води първото си и единствено победна сражение с турците.
На връх Екеджик Бенковски известява, че столицата на въстанието е обкръжена от войски и башибозуци, и четата бързо тръгва към Панагюрище.Осъмва над града на връх Лисец, от където виждат пожарите и погрома. Панагюрище гори от всякъде. Там Бенковски казва: „В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей!…”
Войводата и четниците са уверени, че на север от Балкана въстанието е успяло и Бенковски повежда най-верните си хора на там.
На 4 май (17-ти нов стил) осъмват на Дебели рид, скитайки се без път из мъглата. По обед виждат недалеч овчарска колиба (Стойкови кошари). Втурват се да вземат храна, но биват посрещнати от залп на башибозушка засада. Шестима четници са убити и неколцина ранени.
Оцелелите продължават да се влачат из урвите, отправят се североизточно от пътя за Етрополе. В мъглата са подмамени от звънци и глас на „овчар” и отново попадат в засада. Губят над 15 четници, убит и секретаря на чатата Тодор Белопитов. У него турците намират кореспонденцията и архива на въстанието, протокола от Оборище и Кървавото писмо.На място днес има паметна плоча.
На следващия ден останалата част от четата поема на североизток и излиза на м. Солището (в близост до днешната хижа „Стражата”). Поемат из непознатата местност, където срещат един овчар, от когото взимат котел мляко и буца сол, а синът му ги повежда на изток към Тетевен. Осъмват на трънлива поляна. Въстаниците са измъчени, изранени, жестоко мъчени от глада. Привечер срещат наблизо овчаря Нею Крачунов, който ги предупреждава че в Тетевен има над 2 000 души редовна войска, Балканът гъмжи от башибозуци, а въстание в този район няма. В четата настъпва крайно униние и отчаяние.
Тук Бенковски и Захари Стоянов решават да разпуснат четата и да се спасяват на малки групи. Местността е осеяна със захвърлени оръжия, знамето на четата е намерено след години в хралупа. В местността днес има и паметна плоча на входа на малка пещера, в която Войводата, Захари, Отец Кирил и Стефо Далматинеца са се скрили.
На 12 май (25-ти нов стил) Балканът забучава отново, силен дъжд и мъгла покриват всичко. Преди слънцето да се скри предателят Вълю идва с весела песен на уста. С измамна радост съобщава, че откъм запад са нахлули чети, Русия и Сърбия са отворили война на Турция в отговор на въстанието. Буйните души пламват отново! Поемат след Вълю към колибата на зет му, който „уж” живеел на близо. Преминават река Костина, вървящия първи Вълю, запълзява и се скрива зад едно дърво, а отсреща загърмяват над 20 пушки върху героите. Георги Бенковски пада прострелян с револвер в ръка. Отец Кирил е ранен и заловен и жестоко измъчван в Цариградските тъмници той умира. Единствено Захари Стоянов като по чудо се спасява, за да бъде отново предаден седмица по-късно. Главата на Бенковски е отрязана и носена на кол до София, за да сплаши и отчая българите . По всяка вероятност тялото му е погребано на лобното му място, където днес има изграден скромен паметник и всяка година на 25 май признателните българи се прекланят пред подвига и саможертвата на мъчениците за Свободата на България!
В последните дни от септември 1952 година е организирана експедиция с ръководител Павел Делирадев, която да проследи и уточни пътя на Хвърковатата чета от Оборище до Костина за маркиране на маршрут за туристически походи, който се определя от „Записките” на въстаници и съвременници. Ползвани са и записките на пирдопския учител и краевед Методи Стоянов, който пръв преминава маршрута през 1902 година. Той открива пушката на Георги Бенковски и я предава в музеите на Копривщица.
През 1954 година се организира и първия туристически поход, а от 1985 година е положено началото на ежегодните походи. От тогава всяка година от 21 май до 25 май големи групи български туристи оказват почит и гордост с делата на Великите си прадеди, изминавайки туристическия маршрут Национален поход „По стъпките на Хвърковатата чета”, започващ от Панагюрище, проследяващ движението на четата през Априлци, Оборище, хижа „Сакарджа”, село Петрич, Пирдоп,, с. Микрово, връх Етрополска баба, хижа „Стражата”, с. Ямна, с. Черни вит, Тетевен, и приключващ на лобното място на Бенковци – р. Костина.
