80 години с прекъсвания отбелязваме празника на труда на 1 май. Мнозина все още го свързват с манифестациите преди 1989 г.
Всичко започва на 1 май 1886 г. в Чикаго. Тогава е проведена национална стачка с искане за 8-часов работен ден и социални права. Недоволството прераства в размирици, полицията ранява над 200 протестиращи, убити са четирима.
Исканията на работниците стигат до Европа. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава "социалдемократическите партии и профсъюзите от всички страни да демонстрират на 1 май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир". Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, Конгресът решава, че е "задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно".
През 1939 г. денят е обявен за официален празник у нас, а от 1945 г. комунистическата власт започва да го отбелязва всяка година.
