Днес е благословеният празник на турската общност у нас. Наричат го още Голям байрам или Коч байрам. Празнува се веднаж в годината, 70 дни след Рамазан байрам, в месеца на поклонничеството.
В основата му е жертвоприношението – древна езическа практика, свързана с пренасянето на жертвено животно в чест на божествата. В мюсюлманската религия този ритуал е митологизиран чрез персонажите на Ибрахим, решил да принесе в жертва единствения си син Исмаил, и на Джебраил – божият пратеник, пренесел на крилете си виторог овен в замяна на човешката жертва.
Стара традиция е месец преди празника всеки мюсюлманин да купи бял или черен овен. В митологичния образ на овена е въплатено вярването, че той е в състояние да пренесе душите на мъртвите по тесния като острие на сабя мост над Ада, който водел до Рая.
Въведение към големия празник са обичаите акътми и чурек гюн, които се изпълняват два дни преди Байрама. Първия ден традиционно се раздават кътми и мекици. В края на акътми гюн започва обредното време на Курбан байрама, което завършва на седмия ден, в същия час. Втория ден - чурек гюн, се извършва ритуалното къносване на жертвения овен или овца, като се правят широки ивици на главата, гърба и корема
Особен момент в празника Курбан байрам е коленето на обредния коч или овен. Жертвоприношението било свещенодействие, затова трябвало да се изпълнява на недостъпно място или в двора на джамията. Когато отвеждали обредното животно, първо трябвало да го поят с вода, а очите му да вържат с бяла кърпа. След това внимателно да го повалят на земята с глава, обърната към Къбле Мекка-Медина. Трите му крака да вържат, а десният да остане свободен. Преди да го заколят, добре било мъжете да кажат тихо молитва за приношение – текбил. А после с един замах да отрежат главата му с нож, специално осветен от ходжата в навечерието на празника. При изпълняване на ритуала животното трябвало да се намира в пълен покой. Кръвта му оставяли да изтече в предварително изкопана яма, кою, защото вярвали, че тя притежава магическа сила.
По традиция байрамът завършва с празнично угощение. Отколешна практика е жените мюсюлманки да се грижат за обредната храна. Туркините демонстрират своите изключителни умения в приготвянето на вкусна чорба от главата и шкембето на обредните животни - пача, капама, джиер бидеси или долма бидеси /баница с дроб/, къпана баница, баклава, които поднасяли с кисело мляко, коюрт. По време на празника никой не пие алкохол.
