Резултатите от последния Евробарометър показват, че България не е непременно страната, в която по най-много показатели е най-зле съдебната система и през последните няколко години ясно се вижда, че такива сериозни проблеми възникват и в други държави-членки на ЕС.
Това каза за БНР ръководителят на правната програма на „Отворено общество“ Иванка Иванова по повод заявлението на еврокомисаря по правосъдието Вера Йоурова, че евронаблюдението върху българската съдебна няма да отпадне в мандата на сегашната ЕК.
Иванова коментира, че страната ни не стои зле в изследването по отношение на бързината на приключването на делата, но според изследването се засилва усещането за липса на независимост на съдебната система:
„Усещането за независимост, по начина, по който е зададен въпросът в изследването на Евробарометър, е просто един от обяснителните механизми, които изследователите тестват, за да преценят защо хората имат лоши възприятия за независимостта на съдебната им система“, обясни тя .
Тестват се три фактора и въпросите нямат положителен отговор. Единият е „мисля - лошо … защото политиците влияят върху нея неправомерно“, другият - „мисля - лошо, защото смятам че върху нея се упражняват интереси от икономически и други актьори“, а третият - „мисля - лошо, защото статутът на съдиите не е в достатъчна степен уреден и защитен":
„Всъщност това, което ни съобщава комисията, е балансът между тези три аргумента в преценката защо хората имат ниско мнение за независимостта на собствения си съд. Отговорите в България са много високо в сферата на това, че хората имат лоши възприятия за независимостта на съда, защото, от една страна, виждат че политиците упражняват недължимо влияние върху съда и, от друга, защото смятат, че върху съда се упражнява недължимо влияние от икономически и други фактори. Това са обществени възприятия.“
Силна политическа стъпка е темата за прокуратурата и да се вкара в разговора за състоянието на правосъдието като фактор за икономическото развитие на държавите, коментира Иванова.
"За пръв път в Евробарометъра имаме толкова обширно представяне на сравнителна информация, свързана с определени аспекти на прокуратурата в държавите-членки на ЕС. Това е важен знак, че ЕК все повече ще гледа на прокуратурите в държавите-членки като на един от сериозните фактори, които влияят на икономическия климат в страната. Самото наблюдение в рамките на Таблото за правосъдие се извършва в рамките на по-голям механизъм, посредством който ЕК в крайна сметка ще даде препоръки как икономическата ни политика да бъде хармонизирана с тази на останалите държави-членки. За първи път такъв голям дял в доклада е отделен на прокуратурата, а е отделен, защото Комисията отбелязва, че тя има ключова роля в борбата с измамите с евросредства и изобщо в осигуряването на сигурността на финансовите интереси на ЕС.... И по тази линия очаквам да получим препоръка от ЕК през есента, когато ще излязат отделните препоръки за държавите-членки. Това ще надгради над препоръките, които вече имаме по Механизма за сътрудничество и проверка и Специализирания доклад на европейската служба за подкрепа на структурните реформи, които специално анализират ситуацията в нашата прокуратура и излъчиха препоръки, да не говоря и за осъдителните решения срещу България в Европейския съд по правата на човека. Имаме вече много широк фронт на европейски институции, които изрично препоръчват реформи в нашата прокуратура, отделно от това, което говорим за независимостта на съда“.
Амбицията на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер беше до края на мандата на тази комисия да отпадне наблюдението на България и Румъния. Дотогава има още няколко месеца, подчерта Иванова.
"Това, което е казала комисарката по въпросите на правосъдието, не трябва да се приема за категорично и крайно решение на Комисията, защото тематично областта за Механизма за сътрудничество и проверка е в сферата на действие на Генералния секретариат. Там обещаното от г-н Юнкер тежи малко повече от това, което казва госпожа Йоурова".
Иванова е оптимист, че все още има достатъчно време правителството да се мобилизира и да постигне отмяната на механизма за мониторинг:
"Има 3 или 4 прости неща, които правителството може да направи, за да осигури премахването на Механизма в рамките на действие на тази комисия. Първото е да се реши въпроса с отчетността на главния прокурор. Подчертавам само на главния прокурор, защото имаме препоръка само в тази връзка. Вторият голям кръг въпроси, които имат значение, е начинът по който правителството и прокуратурата ще се справят с шумящите скандали за злоупотреби с еврофондове в повече от една област - нямам предвид само къщи за гости. Ключово е начинът, по който прокуратурата разследва злоупотреби с еврофондове. Виждаме от годишните доклади на прокуратурата, че през последните няколко години делът на внесените в съда прокурорски актове за този тип престъпления и делът на постигнатите осъдителни присъди намалява! Третият кръг въпроси, които имат значение, е дали ще бъде постигнато категорично решение за това, след като отпадне мониторингът, България да даде гаранции, че на национално ниво остава достатъчно силна вътрешна система, която да гарантира продължаване на съдебните реформи и отстояване на независимостта на съда. В момента не даваме гаранции в нито една от тези три посоки", каза още експертът.
