Европа не е защитена от климатичните промени, въпреки че е по-добре подготвена да се справи с тях в сравнение с други региони. Нашият континент се затопля много по-бързо, отколкото са средните показатели за света, предава Франс прес.
България е сред страните, сериозно застрашени от недостиг на вода.
"При глобално затопляне с 0,8 градуса по Целзий за един век в Европа средното увеличение е с 1,1 градуса", казва Жаклин Макглейд, изпълнителен директор на Европейската агенция по околната среда.
Покачването на температурите е най-ярко изразено в Южна Европа, Финландия и централните части на континента.
Горещините от 2003 г. (които взеха 70 000 жертви) вероятно са само предизвестие за бъдещите лета, отбелязват учени.
Перспективите за 2050 г., представени в доклад на Европейската агенция по околната среда, разделят континента на две – безводна Средиземноморска част, която е на път да се превърне в пустиня, и северна част с повече валежи през зимата и чести наводнения.
Лятото на 2008 г. вече показа тези контрасти – продължителна суша в Испания и катастрофални наводнения във Великобритания.
В не толкова далечно бъдеще най-голям проблем ще бъде водата. Девет държави вече страдат от сериозен недостиг на вода : Кипър, Испания и Италия, но също така Белгия, България и части от Обединеното кралство (Англия и Уелс).
Климатичните промени ще се отразяват все по-зле върху региони, които и сега изпитват затруднения, обяснява Андре Жол, автор на доклада.
Континентът трябва да намали потреблението на вода не само за земеделието, но и в домакинствата.
Алпите, от които идват 40 % от сладката вода, се затоплят близо два пъти по-бързо от средната стойност за света (1,48 градуса по Целзий за един век). Още два градуса и повече от една трета от ски курортите са обречени.
"Дебитът на реките ще се промени изцяло: той ще е много голям през пролетта и ще има голяма опасност от наводнения в Германия и Холандия, но през лятото водата ще е много по-малко за всички: Виена ще е застрашена от тежък недостиг на вода в бъдеще", казва Жол.
В Южна Европа на земеделието се падат 60% от потреблението на вода, на някои места – до 80 %. Ако няма достатъчно вода, реколтите могат да се свият драстично, дори може да се наложи отказ от отглеждане на пшеница по крайбрежието на Средиземно море.
