Много премерени и точни послания отправиха един към друг папа Франциск и патриарх Неофит. Те се срещнаха в Синодалната палата. Неофит говори за приемствеността през вековете между двете общности. За злощастното разделение, как могат да се преодолеят разликите. Папа Франциск говори за приемствеността и за мира. Най-важното послание беше мир.
Различията не ни позволяват да се молим заедно, обясни представител на БПЦ. „Всички приветствия за мир се чуват. Св. Синод и негово светейшество приехме папа Франциск като държавен глава, а не като равен духовен водач. Напрежение няма“ допълниха от църквата. Папата е подарил на патриарх Неофит ръкописен препис на древно евангелие. Срещата им трая около 15 минути, след което Светият духовен водач влезе в храм-паметника "Александър Невски".
Площадът пред „Александър Невски“ се изпълни с множество хора . Оказа се, че те нямат пряк достъп до папата и това буди напрежение сред тях. Те започнаха да скандират. Тихата молитва на папата приключи в храма за 10-на минути. Папа Франциск се здрависа с част от хората, като им дава своята благословия.
В словото си пред хората, папата каза:
Христос живее. Той носи нашата надежда и жизненост. Всичко, което докосва става ново и се изпълва с живот. Той живее и иска и ти да си жив. Той е в теб. Той е с теб и никога не те изоставя. Той върви с теб, редом до теб. Колкото и да се отдалечиш, до теб е Възкръсналият, който те очаква и те зове да започнеш отначало. Винаги ни подава ръка, за да започнеш отново. Тъгата ни кара да остаряваме. Той ще бъде при теб, за да ти даде сили и надежда. Той върви редом с теб и иска да си жив. Нека тази земя бъде земя на срещи, да продължите да се признавате и уважавате взаимно.
След молитвата си "Царица небесна", Светият отец поздрави представителите на всички вероизповедания у нас.
Любопитното е, че пред визитата, "Фигаро" отбелязва: Българската православна църква, която е един от най-големите опоненти на католицизма, се съгласи да "се срещне" с папата, но отказва всякаква обща молитва. Това е нещо невиждано. Посещението на Франциск в един от най-ортодоксалните бастиони на православието може да се окаже провал, освен ако харизмата му не направи чудо. Папата е отлично информиран за капаните на това минно поле и ще използва метода си на протегната ръка, разчитайки на личния контакт.
А ето и пълният текст на молитвата:
Скъпи братя и сестри, Христос воскресе! – Воистина воскресе!
С тези думи от древни времена по тези български земи християните – православни и католици – си разменят пожелания в пасхално време. Те изразяват голямата радост от победата на Исус Христос над злото и над смъртта. Те са твърдение и свидетелство на сърцето на нашата вяра: Христос живее. Той е нашата надежда и най-прекрасната жизненост на този свят. Всичко, което Той докосва, става ново, изпълва се с живот. Затова първите думи, които искам да отправя към всеки от вас, са: Той живее и те иска жив! Той е в теб, Той е с теб и не те изоставя никога. Колкото и да се отдалечиш, до теб е Възкръсналият, Който те зове и те очаква, за да започнеш отначало. Когато се чувстваш преуморен от тъга, кавги, страхове, съмнения и провали, Той ще бъде там, за да ти даде отново сила и надежда (срв. Постсинодално апостолическо насърчение Christus vivit, 1-2).
Тази вяра във възкръсналия Христос бива известявана от две хиляди години във всяка част на Земята чрез щедрата мисия на мнозина вярващи, които са призвани да дадат всичко за известяването на Евангелието, без да задържат нищо за себе си. В историята на Църквата, също тук, в България, е имало пастири, които са се отличили чрез святост на живота. Сред тях би искал да спомена моя предшественик, когото вие наричате Българския светец – свети Йоан XXIII, свят пастир, чиято памет е особено жива на тази земя, където той живя от 1925 г. до 1934 г. Тук той се научи да цени традицията на Източната църква, установявайки отношения на приятелство с другите вероизповедания. Неговият дипломатически и пастирски опит в България остави толкова силна следа в сърцето му на пастир, че го отведе дотам да насърчи в Църквата перспективата на икуменичния диалог, който получи забележителен импулс във Втория ватикански събор, пожелан именно от Папа Ронкали. В известен смисъл трябва да благодарим на тази земя за мъдрата и вдъхновяваща интуиция на Добрия папа.
По следите на този икуменичен път, след малко ще имам радостта да поздравя представителите на различните вероизповедания в България, която, въпреки че е православна страна, е кръстопът, на който се срещат и водят диалог различни вероизповедания. Желаното присъствие на тази среща на представителите на тези различни общности показва желанието на всички да изминат пътя, с всеки изминал ден все по-необходим, „да възприемат културата на диалога като път, общото сътрудничество като поведение, взаимното познаване като метод и критерий“ (Документ за човешкото братство, Абу Даби, 4 февруари 2019 г.).
Намираме се близо до раннохристиянската църква „Света София“ и до Патриаршеския храм „Свети Александър Невски“, където преди това се молих в спомена на свети свети Кирил и Методий, евангелизатори на славянските народи. В желанието да демонстрирам уважение и обич към тази почитаема Българска православна църква, имах радостта да поздравя и прегърна преди малко моя брат Негово Светейшество Неофит, Патриарх, както и Митрополитите от Светия Синод.
Сега се обръщаме към Блажената Дева Мария, Царица на Небето и Земята, да се застъпва пред възкръсналия Господ, за да дари на тази обична земя винаги необходимия импулс да бъде земя на срещи, в която, отвъд културните, религиозни или етнически различия, да продължите да се признавате и уважавате взаимно като деца на един и същ Баща. Нашият призив се изразява с раннохристиянската молитва Царице Небесна. Ще го направим тук, в София, пред иконата на Богородица от Несебър-Врата небесна, толкова скъпа на моя предшественик свети Йоан XXIII, който започнал да я почита тук, в България, и я е носил със себе си до смъртта си.
