В Деня на Храбростта може да изброим най-известните носители на отличието. С Великият кръст , първата степен на ордена са удостоени и Стефан Стамболов, Сава Муткуров и Георги Живков през 1887 г.
С втората степен на ордена са отличени командирите в Сръбско-българската война, тогава с различни чинове, но по-късно генерали Данаил Николаев, Константин Никифоров и Рачо Петров. Четвъртият е командващият артилерията по време на войната през 1885 г. Олимпий Панов. Той става двукратен носител на ордена, защото е отличен и сред първите 33-има души заедно с Атанас Узунов. Съдбата и на двамата е трагична заради участието им в бунта на офицерите русофили. Олимпий Панов е осъден на смърт от приятеля си Стефан Стамболов, който подписва смъртната присъда със сълзи в очите, а Узунов – разстрелян с останалите офицери. За проявен героизъм и заслуги пред България по време на Балканската и Междусъюзническата война са наградени генералите Михаил Савов, Никола Иванов, Васил Кутинчев, Стефан Тошев, внукът на Кольо Фичето Иван Фичев и други.
През Първата световна война с втора степен на ордена са отличени главнокомандващият на българската армия ген. Никола Жеков, генералите Владимир Вазов, Климент Бояджиев, Иван Колев и други.
Орден "За храброст" второ степен зослужава и ген. Владимир Стойчев заради заслугите си в Отечествената война. Съдбата на тези военни е различна, но едно ги обединява – всички са с принос в историята на България.
В различни години сред наградените със „За храброст“ се открояват руският император Александър II, сръбският крал Милан, черногорският Никола I и румънският Карол, великите руски князе Михаил и Николай Николаевич, както и генералите Гурко, Столетов, Радецки, Драгомиров и Куропаткин. По време на Първата световна война с отличието се сдобиват и немският кайзер Вилхелм II, турският султан Мехмед V, австро-унгарският император Карл, немските генерал фелдмаршали Паул фон Хинденбург, който през 1925 г. ще стане президент на Германия до 1934 и ще докара Хитлер на власт, Август фон Макензен, който командва българи, турци и германци на фронта срещу Румъния през 1916 г..
След наградените има и напълно учудващи персони като ерцхерцогът Карл Франц Йосиф, австрийски престолонаследник, Артур барон Арц, Карл Едуард – херцог Сакскобургготски, Евалд фон Масов, австрийски военен аташе в София. Това обаче се отдава на склонността на цар Фердинанд към отличията и ордените, който като Велик магистър на „За храброст“ има право сам да решава на кого да го връчва.
