Последните 30 години църквата ни непрекъснато се движи от скандал към скандал, каза пред БНР проф. Ивайло Дичев по повод визитата на папа Франциск и съпровождащите я полярни реакции.
Пред „Хоризонт“ той уточни, че не е вярващ и наблюдава „отстрани тази ситуация нито имам критики, нито претенции към църквата“.
Тя „напомня за се себе си с някакви неща от типа на Мадона, която в един момент заклеймяваше, йогите, които се оказаха врагове, после пък измислиха и някаква Истанбулска конвенция, с която взе да се бори...Непрекъснато такива неща, които от една страна възмущават здравомислещите хора, а от друга страна очевидно работят за нея, защото по този начин тя припомня за себе си“, каза Ивайло Дичев.
„Има две страни - едната е тези канонически ситуации, никой не им се бърка в това, разбира се – едните използвали квасен хляб, другите неквасен хляб, едните си пускали брадите, другите не си пускали… Този формализъм е много характерен за нашата публичност изобщо. Формални неща скриват същностните“, каза той.
„Вместо същностните ценности на християнството, които са любовта, разбирателството между хората, мира, разбира се, скромността и т.н., се хванаха в някакви глупости от преди 1000 години“, каза Дичев визирайки схизмата от 1054 г.
В отговор на въпроса защо се разшири конфликтът извън църковните среди и се стигна до толкова интерпретации, дори и в сферата на конспирацията, той каза: „Папата очевидно е символ на глобализацията. Католическа църква буквално означава универсална църква. Католико значи универсален и тя първо обединява много вярващи и второ - нейната идеология е такава тя се опитва да обедини всички хора, да търси човешкото в човека и т.н.“
„Папата идва тук с послания, такива, които да преодолеят нашите тук етнически сблъсъци, нашите дрязги и да ни накарат да мислим за важните неща. Тези неща включително са свързани с нашето отношение към бежанците, към бедните, към онези, които глобализацията и либерализмът изключват в икономическото развитие. И срещу това веднага се вдигнаха всички онези, които днес наричат себе си националисти...“, каза Ивайло Дичев. И продължи:
„И то се надигнаха с обичайната си агресивна простотия, бих казал. Такива неща се изляха, наистина, които обикновено се излизат по повод на Сорос, на жените, които щяхме да защитаваме от насилие, на ромите и т.н... На бунт се вдигнаха онези, които се страхуват от глобализацията“.
