Слушам, гледам и чета тия дни, че Централната избирателна комисия (ЦИК) след мъчително заседаване и дълбок размисъл не намерила никакво нарушение на Изборния кодекс и намира за нормално и естествено премиерът Бойко да бъде министър-председател и паралелно с това да оглавява Предизборния щаб на ГЕРБ и СДС за предстоящите евроизбори.
Според ръководството и членовете на ЦИК премиерът може да оглавява каквито си ще предизборни щабове и не се налага да си пусне заявление за отпуск, докато трае кампанията. Защото няма никакво значение, че премиерът и придружаващите го министри пътуват из страната с държавни средства, с държавни командировъчни, с държавна охрана, с държавни автомобили и навсякъде се хранят и нощуват за сметка на бюджета, след като са открили някакво предприятие, построено с частни средства, но нищо не пречи това откриване да се включи в агитацията им и да се насочи към опонентите им.
Всяка предизборна кампания, независимо от това дали е за европарламент, наш парламент или за месттна власт винаги е била едновременно смешна, но и комична, защото свежда интелектуалното ниво на избирателите до нивото на управниците и опозицията до собственото им ниво, което е твърде ниско и лишено от съдържание. И ние, избирателите, без да щем, се оказваме въвлечени в едно долнопробие и низост на просташка демонстрация на властолюбците, кото искат да се докопат до властта на всяка цена. Може би и другаде по света е същото, а може и да е по-лошо. Но това не оправдава нашенската простотия и простащината на политиците, които подценяват народонаселението и свеждат моралните и нравствените му параметри до своето собствено унизително равнище.
Премиерът, ако имаше намерение поне да имитира някакви морални, нравствени качества и политическа етика, каквито той никога не е имал, би трябвало да се усети и да разбере, че сам се вкарва в поредния капан на собствения си бабаитлък и семпъл тарикатлък, които някой ден ще го докарат до трагичен крах.
Но Бойко не разбира и не иска разбере логиката на плаващите пясъци - природно явление с необяснимо и унищожително поведение. Плаващите пясъци един ден умират и изчезват, защото няма с какво да се хранят, след като са погълнали всичко по пътя си. Но това по никой начин не утешава и не помага на погълнатите от плаващите пясъци.
Любо Кoльовски, Фейсбук
