Някои управляващи органи в България са класифицирали неправилно специфични рискове от измама с еврофондовете като ниски и следователно не са приложили към тях допълнителни процедури за контрол, сочи доклад на Европейската сметна палата.
Одиторите са посетили 7 страни-членки, за да преценят по-добре как правителствата им се справят с борбата с измамите с еврофондовете - България, Франция, Унгария, Гърция, Латвия, Румъния и Испания, съобщава БНР.
Въпреки че има напредък през последните години, държавите членки на ЕС все още не се справят добре с измамите при разходването на средства по политиката на сближаване. Това показва най-новият доклад на Европейската сметна палата. Самите проверени страни, сред които е и България, смятат, че прилаганите от тях мерки за борба с измамите с евросредства са достатъчно добри. Според европейските одитори обаче тези заключения са "твърде оптимистични".
В доклада се казва, че службите, които контролират изразходването на евросредствата у нас, не са оценявали добре рисковете от измама, в някои случаи са ги определяли като ниски и въобще не са започвали проверка.
Прокуратурата пък е отхвърлила или прекратила 60 процента от проверените случаи. От няколко години Европейската комисия стартира проект за прилагане на така наречените пактове за почтеност - споразумение, което органът, отговарящ за възлагането на дадена обществена поръчка, сключва с икономическите оператори, подаващи оферти за договора. Те се задължават да се въздържат от корупционни практики и гарантират прозрачност. Според доклада на сметната палата тези пактове отчитат положителни резултати в някои държави, но България не се споменава сред тях.
Без да цитират конкретни случаи, те посочват, че са открили над 4 хиляди потенциални нередности, свързани с измами във връзка с използването на еврофондовете в страните-членки на ЕС между 2013-2017 г. Те отбелязват, че тези потенциални нарушения възлизат на около 1,5 млрд. евро, като 72% от тях засягат кохезионната политика, в т.ч. европейския фонд за регионално развитие, кохезионния фонд и европейския социален фонд.
Според одиторите за програмния период 2014-2020 година управляващите в страните-членки не са направили навсякъде достатъчно пълен анализ на риска от измами със средствата от кохезионния фонд, а като цяло държавите нямат специфична политика за борба с измамите.
В доклада се подчертава също така липсата на значим прогрес по отношение на активността на разкриването на измамите, както и че не се наблюдава и оценява достатъчно влиянието на мерките по превенция и разкриване.
„Мерките за корекция, в случай че се прилагат, имат ограничен сдържащ ефект. Съмненията не се докладват системно на съответния орган и координацията между органите за борба с измамите не е достатъчна“, подчертават още европейските одитори.
