Ученият Джерард Чешър от Бристолския университет в Англия разгада езиковата система на ръкописа на Войнич, съобщи сп. Romance studies. Според ученият манускриптът е написан мъртвият проторомански език.
Ръкописът на Войнич е написан през 15-и век от неизвестен автор на неизвестен език. Артефактът е открит през 1912 г. от антикваря Уилфрид Войнич във Вила Мондрагоне.
За цялото известно време на съществуване на ръкописа той е обект на интензивно изучаване от много професионални и аматьорски криптографи, включително някои от най-добрите и известни американски и британски криптоаналитици от Втората световна война, но всички те се провалят в това да декодират която и да е част от текста. Тази последователност от неуспехи превръща ръкописа на Войнич в известен предмет на историческата криптография, но също дава живот и на теорията, че книгата е просто една „изпипана“ безсмислена последователност от случайни символи.
Според някои изследвания ръкописът е изготвен в периода 1404 – 1438 г. и за негов автор се предполага алхимикът Никола Фламел (1330 – 1418), а съдържанието най-вероятно описва алгоритъм за производството на философски камък – еликсир на безсмъртието.
По мнението на учения Джерард Чешър, манускриптът е написан на мъртвия проторомански език, който бил разпространен в цялата европейска част на Средиземноморието. Чешър превел няколко фрази от ръкописа.
Той заключил, че знаковата му система е по-сложна и по-малко интуитивна в сравнение с други писмености. С това се обясняват рядкостта й и бързото й остаряване. В ръкописа е използвано съчетание на умрели езици, включително разговорен латински. Сред другите уникални характеристики на манускрипта са наличието на неизвестни символи, липсата на специални препинателни знаци и присъствието на двойни съгласни, като дифтонги, трифтонги, квадрифтонги и дори квинтифтонги, които се използвали за обозначаване на определени звуци.
Чешър смята, че за дешифриране на ръкописа е нужно да се опознаят граматически правила. Той изследвал различни варианти на ключови символи, използвани в ръкописа, и съответствието им с широко използвани символи в съвременните езици. Освен това превел текстове, съпровождащи изображения в ръкописа. Оказало се, че текстовете са посветени на къпането, медицинските растения, вулканичните изригвания, астрологията и други теми.
Книгата е наречена така в чест на американския търговец на книги от полски произход Уилфрид Войнич, който се сдобива с нея през 1912 г. Сега тя се съхранява в Библиотеката за редките книги и ръкописи „Бейнеке“ в Йейлския университет.
