Българските власти ще трябва да докажат пред Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), че законите в страната ни защитават правото на личен живот на гражданите. Адвокатите Михаил Екимджиев и Александър Кашъмов са подали искът срещу страната ни за неефективния контрол върху прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) и липсата на ефективен механизъм за защита.
Европейският съд по правата на човека е известил българското правителство за жалбата, подадена от двамата адвокати и за това, че тя е допусната до разглеждане. В придружителното писмо е записано още, че президентът на секцията, която разглежда делото, счита, че то може да стане т.нар. водещо дело (leading case). Това означава, че постановеното по него решение ще се ползва за референция при други сходни казуси, пише Капитал. От ЕСПЧ са изпратени до страните по делото, които са Министерството на правосъдието, което от скоро се ръководи от Данаил Кирилов и жалбоподателите, въпроси, които съответният казус поражда.
В жалбата си адвокатите Кашъмов и Екимджиев посочват, че характерът на работата им ги излага на опасност от тайно наблюдаване и събиране на информация за разговорите и кореспонденцията им. Двамата не казват, че това се е случило, но развиват тезата, че законът не ги защитава. Жалбата им е допълвана с нови факти, включително и историята на Националното бюро за контрол върху СРС и кадровите рокади в него.
Припомняме, че Националното бюро за контрол върху СРС бе възстановено през 2013 г. при правителството на Пламен Орешарски, след като преди това ГЕРБ го закрива. Тогавашният състав на бюрото, основно в лицето на председателя Бойко Рашков и неговия заместник Георги Гатев, започнаха да разобличават порочните практики на службите, прокуратурата и съда при прилагането на СРС и съдебния контрол върху него. Тогава бяха образувани и първите дела срещу държавни институции от хора, които са били обект на неправомерно подслушване.
В общественото пространство се наложи мнението, че най-вероятно заради различните виждания между бюрото, от една страна, и главния прокурор Сотир Цацаров и ръководството на ДАНС, от друга, срещу Георги Гатев започна атака, в която участваха прокуратурата и ДАНС. Тя ескалира до отнемането на допуска на Гатев до класифицирана информация, с което той беше практически отстранен от поста.
В края на 2018 г. съставът на Националното бюро за контрол на СРС-та беше сменен и в него влязоха предимно представители на службите за сигурност. За зам.-председател беше избрана номинацията на ДПС в лицето на Илко Желязков, който е от близкото обкръжение на депутата от ДПС Делян Пеевски. Новия състав бе сериозно критикуван от Бойко Рашков.
Това е второто дело, заведено от адвокати заради принципни проблеми в регламента на т.нар. специални разузнавателни средства по българския закон. През 2007 г. България беше осъдена заради тогава действащото законодателство за подслушване и следене, което не гарантира адекватна защита на гражданите срещу неправомерна намеса на държавата в личния им живот. Решението беше по жалба на адвокат Михаил Екимджиев и председателстваната от него Асоциация за европейска интеграция и права на човека. В резултат от решението по първото дело през 2008 г. беше направена сериозна промяна в Закона за СРС, която предвиждаше създаването на национално бюро, което да контролира използването на този метод, но бюрото беше разпуснато, а вместо него се формира неефективна парламентарна комисия.
