”Прозрачност без граници” разкритикува ЦИК във връзка с процедурата по наемане на машини за електронно гласуване. Нещо повече, организацията съобщава, че Комисията не е отговорила на поставените й въпроси. Ето какво се казва в отворено писмо до медиите:
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ,
В изпълнение на ангажимента си като наблюдател на изборния процес и поради обществения интерес по темата за електронните машини за гласуване, на 24 април 2019 г. Асоциация „Прозрачност без граници" изпрати официално запитване по Закона за достъп до обществена информация до Централната избирателна комисия, в което потърси отговор на четири основни въпроса:
1. Какви са мотивите на ЦИК за наемане вместо закупуване на електронни машини за гласуване и кой е документът, в който писмено са изложени?
2. Какви са критериите, въз основа на които е определена прогнозната цена за наемане на 3000 електронни машини за гласуване?
3. Кой, по какъв начин и в какъв срок ще извърши проверка на софтуера и функционирането на доставените 3000 машини?
4. Какви мерки планира да предприеме ЦИК, за да осигури електронни машини за гласуване във връзка с местните избори, които предстоят през есента на 2019 г., и дали мерките включват закупуване на машини?
С Решение № 296-ЗДОИ ЦИК формално спазва Закона за достъп до обществена информация като приема да отговори на поставените въпроси. За нас това спазване е, в най-добрия случай, само формално.
Ние вярваме, че обществото има право да получи адекватен отговор и заявяваме следното:
1. Писмото не дава отговор по същество на поставените въпроси, като се позовава на информация в документи, която не е публично достъпна в тях. Предоставеният отговор е твърде общ, като не изяснява в същина:
(а) мотивите относно решението на ЦИК за наемане на машини за гласуване;
(б) обосновката на стойността на поръчката и
(в) бъдещите планове за закупуване на електронни машини за гласуване във връзка с местните избори, които се ще проведат само след пет месеца.
2. Отговорът на двата най-съществени въпроса – относно мотивите за решение за наемане на машини и относно критериите, въз основа на които е определена прогнозната цена – се основава на информация, която не е публично достъпна. Посочени са документи (протоколи от заседания на ЦИК), в които е заличена именно търсената информация.
Така например, в писмото се посочва, че мотивите за решението за наем на машините са изложени в протокол от заседание на ЦИК от 1 април 2019 г. В този протокол обаче са заличени именно обсъжданията по темата за машинното гласуване, като липсват общо 80 страници (от с. 19 до с. 98). От документа е видно само, че ЦИК взема решение за изключване на камерите и за прекратяване на онлайн излъчването на тази част от заседанието.
Също така, от протокола от заседанието от 2 април 2019 г., в който се обсъжда стойността на поръчката, са заличени 24 страници (от с. 52 до с. 76 включително). От протокола е видно само, че ЦИК взема решение за изключване на камерите и за прекратяване на онлайн излъчването на тази част от заседанието.
В тази връзка заявяваме, че не е приемлива практиката, прилагана и от предишния състав на ЦИК, за изключване на камерите и микрофоните и за прекратяване на онлайн излъчванията на заседания имено когато се обсъждат въпроси от съществен интерес. Тази практика не съдейства за изграждане на доверие в работата на изборната администрация, подкопава доверието в изборния процес и представлява съществено отклонение от изискванията на закона.
Тук е мястото да припомним, че чл. 54 от Изборния кодекс, озаглавен „Прозрачност", недвусмислено изисква публичност и прозрачност относно работата на ЦИК, като определя, че „заседанията на ЦИК се излъчват в реално време чрез интернет страницата на комисията" (ал. 1), а ЦИК е задължена да „публикува незабавно решенията си, пълните стенографски протоколи от заседанията си" (ал. 2).
3. Що се отнася до същността на предоставената информация в отговорите, считаме че:
(3.1.) Относно мотивите за наемане на 3000 машини
В подкрепа на решението за наемане на машини ЦИК посочва само, че при наемане доставчикът ще се ангажира с редица допълнителни ангажименти (организиране за своя сметка на софтуер, транспортиране, инсталиране, деинсталиране, тестване, обучения, техническа поддръжка и ъпдейтване на софтуера при необходимост).
От писмото и от посочения протокол от 1.4.2019 г. не става ясно защо алтернативното решение за закупуване на машини би изключвало останалите ангажименти по доставка и обслужване.
(3.2.) Относно стойността на поръчката
ЦИК аргументира значителното увеличение на цената за наем в сравнение с разходите за предходни избори (2500 лв. без ДДС, или 3000 лв. с ДДС, за наем на едно устройство, спрямо 1550 лв. без ДДС, или 1860 лв. с ДДС, за едно устройство във връзка с президентските избори през 2016 г., когато са наети 500 машини) с получен доклад от пазарно проучване за прогнозна цена, със значително по-големия брой машини за доставяне и със завишените изисквания към софтуера и хардуера.
В тази връзка следва да се отбележи, че посоченото проучване отчита и условия, които са неприложими към конкретните обстоятелства (например логистично обслужване на секции с машинно гласуване в чужбина и извънгаранционно обслужване на машините) и поради това не би могло да обоснове значителното увеличение на стойността на машините.
В допълнение, обикновено по-големите количества на доставки на стоки и услуги водят до намаляване на единичните и общите цени по обществените поръчки, а не до тяхното увеличаване.
Що се отнася до аргумента – че са завишени изискванията към хардуера и софтуера, за съжаление, не може да се направи оценка на аргументите поради обстоятелството, че в протокола от обсъждането в ЦИК от 2 април 2019 г. тази информация е заличена.
(3.3.) Относно бъдещите мерки за осигуряване на машини за местните избори
В писмото е посочено, че решението на ЦИК за наемане или закупуване на машини за следващи избори ще се основава на анализ на резултатите от изборите за Европейски парламент, като „при предстоящите избори за общински съветници и за кметове не се изключва възможността за покупко-продажба на машини за гласуване".
От отговора става видно, че по-малко от шест месеца преди провеждането на местните избори, ЦИК няма яснота относно мерките за осигуряване на машинно гласуване, като от него не личи стремеж към рационално изразходване на публични ресурси за закупуване на машини за предстоящите местни избори.
(3.4.) Относно проверката на софтуера и функционирането на машините
Конкретен и детайлен отговор получава единствено въпросът кой ще извърши проверка на софтуера и функционирането на доставените 3000 машини. От писмото става ясно, че ЦИК е провела редица срещи с държавни институции (Български институт по стандартизация, Български институт по метрология, МВР, ДАНС, Държавна агенция „Електронно управление", Държавна агенция по метрология и технически надзор), като в резултат на срещите се е изяснило, че не разполагат с капацитет да извършат такава дейност.
ЦИК е положила усилия за решаване на проблема, като ще получи съдействие от Факултета по информатика и математика към Софийския университет и от Института за информационни и комуникационни технологии към БАН за одит, тестване и сертифициране на устройствата и на софтуера.
В заключение, считаме, че Централната избирателна комисия следва да се придържа стриктно към законовите изисквания за прозрачност и публичност по ключови решения, като предоставя информация не само за съдържанието на решенията, но и за аргументите, на които се основават.
Убедени сме, че ЦИК дължи на българското общество адекватен отговор за мотивите, с които приема такива отговорни решения.
Това е валидно особено когато става въпрос за изразходване на значителни финансови ресурси (наемането на машини представлява една четвърт от бюджета, предвиден за тези избори) и за изграждане на доверие в изборния процес. Подобен подход би създал по-голямо доверие в работата на ЦИК и като цяло - към изборите в страната.
Отговорът на ЦИК е достъпен на сайта на ЦИК (Решение № 296-ЗДОИ https://www.cik.bg/bg/decisions/296/2019-05-10) и на сайта на Асоциация „Прозрачност без граници" (секция „Новини").
София, 17 май 2019 година
АСОЦИАЦИЯ „ПРОЗРАЧНОСТ БЕЗ ГРАНИЦИ"
