От понеделник започват археологическите проучвания на ”българската” резиденция на граф Дракула в Свищов, съобщи на БТА археологът проф. Николай Овчаров, който е ръководител на експедицията.
"Разкопките ще обхванат местността "Калето" в Свищов, където има запазени останки от средновековна крепост. Целта на експедицията е да се докажат на терен данните от хрониките, в които има сведения, че влашкия воевода Влад Цепеш, известен като граф Дракула е пребивавал в района на Свищов. В експедицията ще участва археологът от Историческия музей в Свищов Марин Маринов и Полина Пиперкова, археолог от Регионалния исторически музей в Кърджали. Финансирането на разкопките е осигурено от Община Свищов", обяви проф. Овчаров.
Първите разкопки на крепостта в Свищов са правени през 1961 година от Въло Вълов. Той открива части от замъка, който е доста добре запазен. В края на града се намира римският град Нове. През 1461 година крепостта е превзета от граф Влад Цепеш - Дракула, и става негова резиденция за известно време. Битката между него и турците за Свищов е била доста ожесточена. Стените на крепостта са запазени до 7 метра височина.
Според експертите крепостта може да стане един много интересен туристически обект.
Влад Цепеш е известен на широката публика като Дракула, което е свързано с факта, че баща му Влад II е член на Ордена на дракона, в който го посвещава император Сигизмунд Люксембургски. Самият Цепеш подписва две от писмата си с прякора "Dragulya" или "Drakulya" в края на 70-те години на XIV в. Фактът, че едно от значенията на думата Dracul в съвременния румънски език е „дявол/сатана“, допринася за лошата слава на Цепеш. В наши дни Влад Цепеш е станал популярен като вампир, но това се поставя под съмнение от хората, изучавали живота му. Преданията за вампиризма му водят началото си от романа на Брам Стокър „Дракула“, в който авторът събира цялата налична имформация за вампирите от румънските народни поверия.
Като истински син на своето време и типичен средновековен владетел, Влад Цепеш се старае да вдъхва респект и страх. Много от постъпките му от днешна гледна точка изглеждат неразбираеми и ужасяващи, но дори и за онези времена очевидно съвсем не са обичайна практика сред европейските народи. Набиването на кол за пръв път е документирано по тези земи като практика, характерна за хуните, дошли през IV век.
