Седмица преди изборите, ни посети Манфред Вебер, кандидатът за председател на Европейската комисия, излъчен от Европейската народна партия. Преди дни видяхме неговото участие в дебат, с участието на още петима кандидати за мястото на Жан-Клод Юнкер. Визитата на г-н Вебер сигурно ще помогне да направим своя избор в предстоящите избори на 26 май.
Слушах и гледах с интерес този дебат между шестимата участници. Надявах се да разбера какво е бъдещето на Европейския съюз в зависимост от това какво ще кажат излъчените от различните политически семейства кандидати за високия пост – председател на ЕК. Това споделя проф. Вучева в анализ написан специално за агенция БГНЕС.
Още преди събитието се пусна слуха, че бъдещият ръководител на ЕК може и да не е сред тези, които участват в този дебат. Предният ден „Блумбърг“ съобщи, че лидерите на страните-членки на последното свое събиране са обсъждали възможността ЕК да се ръководи от Кристалина Георгиева, или от Кристин Лагард, или от Мишел Барние. Според „Блумбърг“ най-големи били шансовете на Георгиева, защото трябвало да имаме жена за шеф и то за предпочитане от Източна Европа.
Дебатът за председател на ЕК
Дебатът започна с темата за бежанците. Според Манфред Вебер важно било да се покаже решителност за охрана на европейските граници. Трябвало да се увеличат силите на Фронтекс с 10 000 души, но и да не забравяме нашата хуманитарна отговорност и нашите европейски ценности.
Нико Клу от европейската левица, след като обясни, че неговото семейство са бежанци от Испания в Белгия и как той е намерил там подкрепа като дете на имигранти, призова да се даде и сега шанс на хората, които бягат от злини. Имиграцията можела да подмлади Европейския съюз, който имал проблем със застаряването.
Кандидатката от либералите и настояща комисарка Маргарете Вестагер не каза нищо повече от това, че трябва да се помага на хората.
Франц Тимерманс, кандидатът на социалистите и настоящ заместник на Юнкер, беше по-конкретен. Той предложи да се направи план „Маршал“ за Африка и така да се ограничи притока на хора от този континент към Европа, като се подобрят условията там. Интересен беше и призивът му да проявяваме солидарност и когато това не ни е приятно и изгодно.
Представителката на зелените Ска Келер напомни, че случващото се в Средиземно море е нечовешко и всеки трябва да поеме своята отговорност.
От казаното става ясно, че социалистите виждат решението като се подобряват условията за живот в страните, от които идват бежанците. Това означава, че следващите десет години нищо няма да се промени от това, което виждаме сега, защото подобни намерения чрез план „Маршал“ изискват дълъг период, за да има някакъв резултат – намаляването на наплива от хора, тръгнали към Европа,.
Не по-различно е това, което предлагат Вебер и ЕНП, но поне тяхната идея за по-добра охрана на границите е свързана с настоящето.
Втората обсъждана тема беше посветена на младежката безработица. Както е известно този въпрос от години измъчва няколко страни, като Гърция, Португалия и други. У нас това също е проблем. Въпреки многото приказки и отделяни средства с целеви програми, няма осезаем резултат за повишаване на заетостта сред хората между 16 и 25 години. Тимерманс предложи нещо конкретно – да се разшири програмата „Еразъм“ и да се въведе принципа на минималната работна заплата, която да се равнява на 60 % от средната заплата за съответната страна. У нас всяка година се водят спорове между синдикати и работодатели за размера на минималната работна заплата. Ако се приложи идеята на Тимерманс, това би означавало че за 2019 г. минималната заплата трябва да е 680 лв.
Климатичните промени и околна среда беше третата тема на дебата от 15 май. Всички участници признават, че защитата на климата и околната среда често налага съкращаване на дейности и увеличаване на безработицата. Такъв е проблемът у нас с милионите, които се плащат за вредните емисии от ТЕЦ „Марица Изток 2“ и колко тежко се отразява това на перспективата за заетост в страната.
Заслужава внимание предложението на Франц Тимерманс по въпросите на климата и влиянието върху заетостта да се работи от всички в една посока, за да има резултат. Той предложи да се въведе данък върху въглеродния двуокис за всички фирми, както и данък върху керосина. Средствата да се използват както за мероприятия по околната среда, така и за заетостта свързана с климатичните промени.
Представителят на европейската левица Клу отново обърна внимание как големите корпорации, които плащат само 4 или 5 % данък, докато гражданите – 30 % данък върху своите доходи. „Епъл” дори плащала 0.6 %.
Във връзка с тези особености Тимерманс отново се върна на темата за данъците и предложи да се приеме минимален размер на корпоративния данък 18 %. Това решително се отхвърля от представителя на консерваторите. Техният довод е, че в ЕС данъчната политика по данъчните размери е била и трябва да остане изключително в правомощията на всяка страна.
Дебатът показа, че по отношение на климата и данъците, вижданията на социалистите се доближават с тези на зелените и на европейската левица.
Интересно обобщение направи Вебер. Според него, за да се решат въпросите на климата трябва да се промени начина на приемане на решенията като се въведе принципа на мнозинство и се отмени пълното единодушие, с което се вземат решенията в ЕС.
По темата за външната политика също се забелязаха допирни точки между Тимерманс и левите. Той обърна внимание, че имаме работа с американски президент, който иска да ликвидира единството на Европа. Такава била целта и на Китай, и на Русия.
Представителят на ЕНП възрази като отбеляза, че американският народ е приятел на европейците и това винаги трябва да се има предвид. Вебер намираше начин при всяка тема да напомня за европейските ценности, както и за това, че ЕНП е сред основателките на ЕС. Това от своя страна даде повод на представителя на консерваторите Ян Захрадал да припомни тяхното кредо. На хората им било омръзнало европейските разпоредби да се бъркат в техния живот и нрави. Европа трябвало да прави по-малко неща, но много по-добре.
Българският поглед
Очакванията ми за този дебат бяха други. Избраните теми наистина са важни, но по нито една от тях участниците не успяха да създадат убеждението, че ако някои от тях поведе в бъдеще ЕК, въпросите ще имат бързи и ефикасни решения. По някои от темите, каквато е например темата за младежката безработица, се говори от години. По темата за бежанците и опазването на границите говоренето е от 2015 г., но отсъства и досега обща идея, която да е приета от ЕК и от Европейския парламент и да има резултати.
За да има смисъл подобен дебат, би трябвало да се очаква, че се разчита на такива събития, за да се въздейства върху нагласите на отделните граждани за избор в техните страни. Да предположим, че някои от зрителите на дебата от 15.05. е бил въодушевен от идеите на определен представител на т.н. политически семейства. Този наш избирател трудно ще се ориентира коя от предложените листи с кандидати у нас към кое политическо семейство ще отиде.
Има нещо недоизяснено в системата, по която избираме депутати за Европейския парламент и начина, по който те формират след това отделните партийни групи в самия парламент.
Този извод се потвърждава и от начина, по който нашите кандидати участват в дебатите за избора на 26 май. В тези дебати не беше подхваната нито една от темите, които се коментираха в Брюксел на 15 май. Кампанията на управляващата партия ГЕРБ и участието им в дебатите се свеждаше до настояването да се спомним колко много те са направили при своето управление за всички нас. Това е и внушението от зачестилите през последните дни прояви по строящи се магистрали, рязане на ленти и други подобни мероприятия на управляващите.
Представителите на БСП участват в дебата с лозунга ние ще вземем властта и ще сменим всичко и всичко ще е по-добре. Те настояват да им повярваме, че като имат повече на брой избрани депутати ще получат веднага и управлението на страната. Един от най-активните други участници на телевизионните екрани разчита да привлече вниманието като непрекъснато повтаря, че той не е бил досега във властта, следователно няма нищо общо с лошотиите, които познаваме и за това трябва да му се доверим и да гласуваме за неговата партия и за амбициите му да седне до Марин Льо Пен в бъдещия парламент на ЕС.
След като изборите са за Европейски парламент, а това е институцията, която приема директивите и регламентите, по които се ръководи тази общност, моите очаквания бяха за разговори, които да отговорят поне на въпросите, които бяха поставяни преди година в доклад на Юнкер за бъдещето на ЕС, или въпросите, които възникват от предложенията на Макрон за бъдещето на ЕС, направени съвсем наскоро. Това не стана, а и у нас интересът по тези теми не е особено значим, защото си имаме прекалено много грижи около ежедневието ни.
———————
Христина Вучева е доктор по икономика и професор по финанси. Тя е регистриран одитор-дипломиран експерт-счетоводител. Проф. Вучева е бивш министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995 г./.
