С повече усилия да вникваме в мъдростта на великите, ще започнем по-добре да разбираме и захаросаните сериали, които те разиграват пред очите ни
Пламен Асенов
Ако бях народна песен, сигурно щях да започвам с красива картина на пролетно раззеленяване, на фона на която се развива любов необяснима, породена от мъдрост необозрима. В такива песни никога не присъства грубата реалност, например под формата на кокошки с мръсни крака, които ровят за червеи в труп на умряло куче, а винаги има една приповдигнатост, свързана с разни славейчета и други гадинки, чиято песен.....
Тоя май нещо се е побъркал – ще си каже читателят, докато чете горното. И с право, но вината не е в мен, а в необходимостта картинно да се опише поредния сапунен сериал с главни герои зрялата мъдрост на Симеон Сакскобургготски и невинната любов на Бойко Борисов към този вид мъдрости.
На последния конгрес на НДСВ бе направен опит да се възкреси един политически труп. Опитът има една цел и притежава няколко опорни точки за постигането и. Целта е да се доизцеди каквото може от неуспешния, според мнозинството българи, но успешен, според неговите автори, политически проект НДСВ. Опорните точки са късата памет на българина като общество, обещанията към малкото останали верни привърженици на жълтата идея, че ще се докопат до част от властта на следващите местни избори и евентуалното повторно закрепване в голямата политика с /успешно/ участие на президентския вот след две години. Във връзка с последната точка тези, които отсега заложат пет лева на Меглена Кунева, а не на Симеон като кандидат за президент, вероятно ще спечелят.
Но може пък и да загубят, защото, запитан от журналисти дали ще се кандидатира за президент, Сакскобургготски отвърна в свойствения си загадъчен стил: “Ама моля ви се, вие добре ме познавате”. Е, познаваме го, де. Той и за комунистите казваше, че никога няма да влезе в общо управление с тях само две седмици, а не две години, преди да влезе в общо управление с тях.
Но като цяло това са нещата, които станаха ясни на жълтия конгрес и те не са изненада. Изненадата дойде после, когато премиерът Бойко Борисов каза: “Съжалявам, че царят не е в политиката с неговата мъдрост”. И като примери за такава мъдрост посочи царственото твърдение, че в България липсва политическа класа и това е “нещо, от което трябва да си вземем поука”, както и господарския съвет към политическите сили да оставят сегашното правителство да работи на спокойствие.
Воден от съзнание за собственото си скудоумие и от желание да попия мъдрост направо от извора, положих титаничното усилие да прочета цялото изказване на Симеон пред конгреса. Е, да ме прости Господ, но нищо от това, което е открил премиерът ни в него, аз не открих. Сигурно нещо пак имам проблеми с чипа.
Например по отношение на ГЕРБ тронното слово съдържа само едно единствено изречение и в него се казва, че активистите на НДСВ не са успели да обяснят на своите симпатизанти, “че ГЕРБ не е резервната партия на Царя”. Толкоз.
Малко повече неща могат да се намерят казани по отношение на политическата класа в България. Още в началото се започва с това, че Симеон е успял в една от заложените главни цели, с които се върна в България – “да изгради и възпита едно ново поколение български политици, които не отстъпват на европейските си колеги по своите морални качества и модерни управленски идеи”.
Откога изграждането на политици, а не разрушаването на тъй наречения “двуполюсен модел” е станало основна негова задача, и как от гледна точка на политическата логика едното се вързва с другото, не е ясно. Не е ясно също как моралните качества на политиците от НДСВ се вписват в готовността им да управляват заедно с комунистите, а модерните им управленски идеи се съгласуват с разрухата, в която оставиха България след това съвместно управление.
Ние обаче на подобни неясноти от страна на Величеството сме свикнали, още повече, в случая целта е не да се изследват политическите глупости, които то говори, а политическите мъдрости, които Бойко Борисов вижда в тях.
Някои ще възразят, че може пък точно премиерът ни да е припознал себе си като човек от това “ново поколение политици”, равни на европейските, за които Симеон говори. Но тогава възниква основателното съмнение, че Симеон е излъгал в по-рано цитираните си думи какво ГЕРБ не е, а не може мъдростта да е скрита в лъжа. Или в днешната българска политика все пак може?.
Малко по-нататък в изказването на Сакскобургготски се визират точно днешните времена: “Както виждате, отново преживяваме времена на конфронтация и изостряне на политическия тон. Нещо повече – налице е тенденция за връщане на неефективния двуполюсен модел, чиито резултати добре познаваме отпреди 2001-ва година”.
Ако това са думите, свързани с политическата система, а оттам и с политическата класа в България, в които Бойко Борисов намира някаква политическа мъдрост, то според моя скромност той леко греши по няколко причини.
От една страна, изказването по същество е насочено против сегашното управление на ГЕРБ и неговия опит да се потърси отговорност от предишните управляващи за бедите, които докараха на страната си. От друга страна – моделът отпреди 2001-ва година беше неефективен не защото беше двуполюсен, а защото не беше истински двуполюсен. Той беше фалшив двуполюсен модел, състоящ се от аморфно ляво, без то да е истински ляво и неясно дясно, без то да е истински дясно.
Но вместо с характерната си мъдрост да се включи в изграждането на истинския двуполюсен модел, като застане зад реални политически принципи и ги отстоява, самият цар през 2001-ва заповтаря мантрата на комунистите за лошият модел и как, ако се обединим, имаме сили да изградим някакъв си по-добър. Ако тройната коалиция беше този по-.добър пример – мерси, както се казва в изисканите среди.
От трета страна и сегашният модел, доколкото се очертава като конфронтационен, пак не е двуполюсен, защото лявото продължава да не е истински ляво, а дясното, било то дясното на Борисов или дясното на Синята коалиция, продължава да не е истинки дясно.
Така че къде тук е мъдростта симеонова?
Ако аз бях на мястото на Бойко Борисов, щях да провидя истинска мъдрост по-скоро в изказването на заместник-председателя на НДСВ Минчо Спасов, когато той каза, че “партията се е отдалечила от истинската си политическа кауза, която стои доста по-вдясно” и че проектът НДСВ е изчерпан. Вместо това, Борисов прави реални комплименти на тъй наречения “цар” за мъдрост, която не съществува в думите му. Защо?
Въпросът означава - дали това е просто проява на политическа слепота или политическо заслепение от страна на Борисов, което е едно и също, щом води до същия резултат?. Или заради лични сантименти той предпочита да не вади нож на куче, което счита за умряло? А може би тук има закодирано нещо друго, някакъв диалог между двамата големи държавни мъже, диалог, който не ни е дадено да разберем, защото сме твърде малки в сравнение с тях?
Например с характерното си безлично изказване царят пита: “Бойко, ако аз си трая за текущата политика, ти ще си траеш ли за имотите?” Прикрит под разсъждения за озарилата ни мъдрост, следва отговорът: “Да, Ваше Величество, мога да си трая за имотите, ако не ме ядосваш, като се заяждаш с мен заради обвиненията срещу някой и друг незначителен министър, както прави Станишев”.
Може би има такъв диалог, може би – не. Както казах, на нас това не ни е дадено да разберем. Но все пак съм сигурен, че ако полагаме повече всекидневни усилия да вникваме в мъдростта на великите, скоро ще започнем по-добре да разбираме и сапунките, които те разиграват пред очите ни.
