България все повече се откъсва от цивилизационния си избор, направен през последните години, от демократичния път на развитие и от проевропейската си ориентация.
Парадоксалното е, че именно тези, които най-активно атакуват доверието в общите европейски ценности, са първи в партийните листи за евродепутати и заплашват да разрушат нашия общ европейски дом отвътре. Това пишат български интелектуалци в отворено писмо в навечерието на 24 май и на европейските избори.
"С огромна загриженост отбелязваме все по-голямата поляризация в обществото както у нас, така и в глобален мащаб. Надига се краен национализъм, очертаващ нови фронтови линии. Правят се активни опити да се размие границата между религията и светската държава. Излива се огромен финансов ресурс в подкрепа на ултраконсервативни и популистки движения. Полагат се активни усилия да се върнат назад достиженията в сферата на човешките права и демократичните свободи, постигнати през последните години: отричат се утвърдени научни изследвания и се правят опити да бъдат подменени с пропагандни доктрини; атакуват се неправителствени организации, преподаватели, журналисти, правозащитници и представители на гражданското общество; поставят се под въпрос базисни международни документи за правата на човека и детето, които България отдавна е приела.
Новите медии се използват за манипулиране на общественото мнение, разпространяване на фалшиви новини и всяване на параноични страхове. Армии от тролове и ботове налагат екстремни позиции, маскирани като „глас на гражданското общество“. Подкопава се доверието в авторитети и в основни източници на информация. Общественото пространство се залива с дезинформационни кампании до степен на пълна дезориентация и масови истерии.
В публичния дискурс нарастват уклоните към екстремизъм. Спокойните и рационални гласове се давят в блато от шумни, скандални изказвания, които провокират чисто емоционални реакции. От екрана свободно и необезпокоявано се лее реч на омразата, а от словото до реалното действие крачката понякога е твърде кратка.
България все повече се откъсва от цивилизационния си избор, направен през последните години, от демократичния път на развитие и от проевропейската си ориентация. Парадоксалното е, че именно тези, които най-активно атакуват доверието в общите европейски ценности, са първи в партийните листи за евродепутати и заплашват да разрушат нашия общ европейски дом отвътре.
Всичко това е част от глобален процес, очертан в Отвореното писмо на тридесет световни интелектуалци. Те алармират, че Европа стои пред най-голямата заплаха за съществуването си от 30-те години на XX век насам, и призовават активно да отстояваме принципите на либералната демокрация и европейските ценности.
Присъединяваме се към апела на интелектуалците и призоваваме нашите съграждани: бъдете активни, информирайте се и дайте гласа си за партии и кандидати, които ясно заявяват проевропейска, продемократична и пролиберална ориентация! Нашата европейска идентичност допълва и обогатява, а не се противопоставя на националната ни идентичност. Българската култура винаги е процъфтявала в периоди на отваряне и активен обмен с европейските и световните традиции. А Европейският съюз е най-сигурният гарант, че нашият език и нашата култура ще бъдат съхранени и ще оставят трайна следа в европейското и световното културно наследство.
На всички, които предстои да ни представляват в Европейския парламент през следващия му мандат, напомняме, че той е общност, основана на споделени ценности: зачитане на човешкото достойнство, човешките права, свободата, демокрацията, равенството и принципите на правовата държава. Тези ценности изискват да отстояваме плурализма, недискриминацията, толерантността, справедливостта и солидарността в обществото".
Подписали:
Аглая Калафатова, филолог, Германия
Адриана Гоцова-Вълкова, филолог, активен гражданин
Албена Лимони, илюстратор
Доц. д-р Албена Танева, Софийски университет
Албена Тодорова, поет
Проф. д.с.н. Албена Хранова
Д-р Албена Шкодрова, журналист, писател и историк
Д-р Александра Божимирова, управител на фирма
Александра Георгиева, комуникационен специалист
Александра Стеркова, адвокат
Александър Везенков, историк
Александър Иванов, МОГА – Младежка организация на глухите активисти
Александър Миланов, правозащитник
Александър Серафимов, планински водач
Александър Кашъмов, адвокат
Александър Куманов, Форум КЛЮЧ, журналист
Проф. Александър Кьосев, СУ „Св. Климент Охридски“
Д-р Александър Николов, информатик, преподавател, University of Toronto, Канада
Доц. Алексей Пампоров, ИИОЗ, БАН
Проф. Амелия Личева, преподавател, СУ „Св. Климент Охридски“
Ангел Алексиев, фармацевт
Ангел Хаджийски, преводач
Ангелина Стоилова Рангелова, детски учител
Анелия Петрунова, преводачка
Анет Маринова, психолог
Ани Арутюнян, координатор здравни политики, Национална пациентска организация
Анна Данкова, режисьор
Проф. Анна Кръстева, политолог, НБУ
Анна Цветкова, психолог
Анриета Жекова, библиограф
Антоанета Колева, издател
Антон Стайков, критик
Антония Начева, координатор в Министерството на правосъдието към провинция Британска Колумбия, Канада
Ан Фам, редакторка, „Тоест“
Арман Бабикян, политически пиар
Асен Василев, икономист
Асен Терзиев, театровед
Ася Колева, издател и илюстратор
Д-р Ася Маркова, философ, Мюнхен/Германия
Атанас Атанасов, актьор, Unlock the Stage
Ашод Дерандонян, фондация „Заслушай се” и Лига на равнопоставеността
Белослава Димитрова, журналист
Биляна Курташева, литературовед
Бистра Андреева, преводач
