93% от българите поставят книжовния ни език на първо място сред останалите символи на национална идентичност на страната, каквито са знаме, герб, историческа памет.
Функцията му да помага за запазване на националната идентичност също е поставена на първо място, след което е посочена ролята му за комуникация. 82,2% от сънародниците ни смятат още, че българският език е богат и могат спокойно да се изразяват с него. Това показва национално представена анкета в изследване на българските ни езиковеди.
Общественото допитване е част от "Изследване на обществените нагласи и ценностните ориентации към българския книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му", проведено от три научни институции - Институтът за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН, СУ "Св. Климент Охридски" и Институтът за икономически изследвания при БАН.
Проучването цели да се разбере каква е нагласата на днешните българи от различни поколения, населени места, с различно образование и социален статус към българския език, приемливо ли е да се допуснат в книжовната писменост явления, които са широко разпространени в устната неофициална и официална реч, как и кои граматични правила ги затрудняват най-много и кои си считат да остарели и изслишни.
Изследването продължава, но на този етап то дава отговор, че по отношение на осъвременяване на определени кодифицирани граматични норми в посока на сближаване с граматичните норми в устната реч, е налице отхвърляне на такава възможност.
И ако в устната реч и неофициалната писмена сфера, каквито са например чатовете и бързата комуникация чрез съобщенията през мобилни устройства, има тенденция към пренебрегване на кодифицираните правила в по-висока степен, поради динамиката на нормата, то в официалната сфера, там където кодифицираната норма е задължителна, съществува нагласа към по-стриктно придържане към нея. 69% от анкетираните смятат, че нормите на книжовния език трябва да се спазват.
