„Златната палма“ на 72 фестивал в Кан отиде при „Паразити“ на южнокорееца Бонг Жоон-хо.
Той я получи от ръцете на самата Катрин Деньов, един от вечните символи на френското кино. „Паразити“ е забавен като комедия, напрегнат като крими-трилър и разтърсващ като социална метафора. Класовите противоречия в съвременните общества са експонирани в находчив сюжет, заснет виртуозно, допълва Боряна Матеева за Офнюз.
С Голямата награда си тръгна първата тъмнокожа жена-режисьор в състезанието, френско-сенегалската режисьорка Мати Диоп. Тя получи отличието за своя филм „Атлантик“ - нежна любовна история за момиче и млад работник, загинал в океана в търсене на по-добър живот. В разказа се преплитат грубата реалност на днешен Дакар и мистични свръхестествени сили от древни вярвания. Океанът диша, заснет с изключителна чувствителност. Младата режисьорка (род. 1982) беше много смутена при приемане на наградата. Церемониалмайсторът Едуар Баер трябваше да я увери, че ставащото е истина. Тя не можеше да повярва, може би защото това е нейн първи филм.
С Наградата за режисура бяха отличени белгийските братя Жан-Пиер и Люк Дарден за „Младият Ахмед“ – история за радикализацията на момче на прага на юношеството.
Наградата на журито бе поделена по равно между два филма: френския „Клетниците“ на Ладж Ли (също първи филм) и бразилския „Бакурау“ на Клебер Мендонса-Фильо и Жулиано Дорнелес.
Наградата за мъжка роля предизвика бурни и спонтанни овации. Тя увенча едно нюансирано и дълбоко изпълнение - това на Антонио Бандерас в „Слава и болка“ на Педро Алмодовар. Бандерас говори развълнувано за актьорската съдба, за болката преди славата и посвети наградата си на своя приятел Алмодовар, чийто история и живот портретира.
Наградата за женска роля изненадващо получи британската актриса Емили Бийкам за ролята на майка-работохоличка и фитогенетик в научно-фантастичната сатира „Малкият Джо“ на австрийската режисьорка Джесика Хауснер. Тя прави опити с цветя, чийто прашец те прави щастлив, но напълно лишен от емпатия.
Наградата за сценарий беше присъдена на французойката Селин Сиама за „Портрет на девойка в пламъци“ – история от 18-ти век за млада художничка и нейния модел-жена, които се влюбват, заснета с финес, мярка и деликатност. История за любов, за трудната еманципация на жените, но и за трансформиращата сила на творчеството.
Специален диплом получи прелестният филм на палестинския режисьор Елиа Сулейман „Това трябва да е небето“. Той бе отличен и с престижната награда на ФИПРЕССИ. Ето формулировката: „филмът разказва история, отиваща отвъд политиката, религиите, властите и културните различия по един фин, стилистично издържан и хумористичен начин.“ Решен почти без думи, филмът на този палестински Бъстър Кийтън говори за абсурдите в съвременния свят по изненадващ и естествен начин.
Наградата от програмата „Особен поглед“ получи бразилския филм „Невидимият живот на Еуридисе Гусмао“ на Карим Аиноуз. Режисьорът е познат на българските киномани от „Мадам Сатана“ (2002), представен в Седмица на бразилското кино във филмотечно кино „Одеон“.
Българската следа на тазгодишния Кан беше малка, но достойна и с лице към бъдещето. След „Посоки“ на Стефан Командарев през 2017, селекциониран в „Особен поглед“, нямаме за съжаление друго участие в Официалната селекция. Но ни има в различни и значими паралелни инициативи. Както беше писано, Мира Сталева, директор на София Мийтингс, беше член на Международното жури на управляващите арт-кина, което присъжда своя награда в Кан. То даде своето отличие на „Паразити“.
Режисьорката Зорница София пък беше сред 11-те финалистите на XIII конкурса на името на големия полски режисьор Кшищоф Кешловски ScriptEast. Конкурсът се провежда всяка година по време на фестивала и Зорница София е представила проекта си „Майка“, който е по истинска история.
Наградите в Кан тепърва ще се обсъждат, оспорват, тълкуват, осмислят... Ще се търсят тенденциите, посоките. Засега може да кажем само, че Кан дава път на младите, държи на „социалното осъзнаване“ чрез киното и гледа в бъдещето. Големите губещи са Тарантино, Терънс Малик, Кен Лоуч и Квасие Долан. Но, както каза Президентът Иняриту, наградите никога не стигат и добрите филми са повече от наградите. „Световното кино е в отлична форма!“ – обобщи Президентката на „Особен поглед“ Надин Лабаки.
