Българската икономика, теглена от Европейския съюз, продължава бавно да се възстановява, но все още не блести. Това показват данни от анализа на годишника на световната конкурентоспособност за 2019 година на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария), представени от Центъра за изследване на демокрацията.
Според данните през 2019 година България заема 48-о място от 63 страни. Страната ни бележи ръст със седем позиции спрямо 2015 година, но се влошава в сравнение с 2009 година, когато е била на 38-а позиция.
Българската икономика остава сред най-неконкурентоспособните.
Анализът констатира, че дългосрочните фактори на конкурентоспособност на българската икономика остават устойчиво ниски, което прави вероятността за пробив в близките години много малка, без съществена корекция в политиките на българските правителствени и бизнес лидери.
Изследването изтъква основните предизвикателства пред и възможности за подобряването на конкурентоспособността на родната икономика за 2019 година.
На първо място изпъква фактора "подкрепата на съдебната система и контрола върху корупцията спрямо икономическите институции", който несъмнено трябва да се подобри според анализа.
Второто предизвикателство е свързано с полагането на допълнителни усилия за ограничаването на неформалната икономика, а повишаването на бързината по структурните реформи за присъединяване към чакалнята на Еврозоната (ЕRM II) и банковия съюз са на трето място според констатациите.
Данните очертават като основно предизвикателство насочването на повече действия за реформиране на енергийния сектор.
Предоставянето на достъп до квалифицирана работна ръка също не остава по-далеч като фактор за подобряването на конкурентоспособността на родната икономика според годишника на световната конкурентоспособност за 2019 година на Института за развитие на управлението.
"Подобрената глобална икономическа среда допринесе за възстановяването на икономическия растеж на България. Страната обаче продължава да разчита на тясна база от фактори за своята конкурентоспособност, предимно на ниските разходите, което я прави уязвима на отрицателни шокове в отношенията с основните й търговски партньори в ЕС и Турция. Вътрешното търсене беше основният двигател на растежа през 2017-2018 година и се очаква да остане такова през 2019 и 2020 година", пишат анализаторите.
Според тях инвестиционното финансиране от структурните фондове на ЕС е дало тласък както на частните, така и на публичните инвестиции. Същевременно обаче това е създавало среда на зависимост, която е изместила редица частни инвестиции и е накарало компаниите да обявяват изкуствено раздути разходи за научно-изследователска и развойна дейност, които идват в повече и няма да могат да се поддържат извън финансирането от ЕС.
"Ефективното предоставяне на инфраструктура, от качествено образование до достъп до качествено здравеопазване, все още представлява сериозно предизвикателство за българската икономика. България бележи ниски резултати по отношение на образователната система, дела на финансова грамотност сред възрастните и неадекватността на управленското образование на нуждите на бизнеса", се акцентира още в анализа.
Достъпът до квалифицирана работна ръка също се превръщал в нарастващо предизвикателство за конкурентоспособността и производителността на фирмите в страната.
Особено внимание анализът обръща на реформите в енергийния сектор.
Реформите продължавали с установяването и разширяването на независимата енергийна борса за търговия в рамките на деня и с укрепването на авторитета на енергийния регулатор. "Въпреки това продължаващата намеса на правителството в регулирането, производството и преноса на електроенергия продължава да възпрепятства развитието на конкуренцията, базирана на отворените цени, и представлява основна пречка за производствените фирми в страната", пише в доклада, цитиран от Нюз. бг.
Според проучването на IMD сред представителите на българския бизнес България започва да се представя сравнително добре в някои аспекти на съдебния капацитет и публичната комуникация, но все още изостава по отношение на контрола на корупцията, независимостта на съдебната система и бързината на разрешаване на съдебни спорове.
