Начинът, по който се формира – избор изцяло от НС и на председателя, и на членовете на органа и то с обикновено мнозинство, дава възможност политическото парламентарно мнозинство да влияе в рамките на този избор и по някакъв начин да си гарантира имунитет за следващите 6 години, назначавайки приближени до властта хора.
Това обясни пред БНР юристът Атанас Славов – преподавател в Софийския университет и старши правен съветник на Фондация „Антикорупционния фонд“ и допълни, че ако искаме да имаме структурни гаранции за независимост, тази процедура за избор трябва да бъде променена.
На законово ниво все още няма достатъчно гаранции за независимостта на антикорупционната комисия. Това е един от изводите в годишния мониторингов доклад на Фондацията на тема „Антикорупционни институции. Тенденции и практики“, който юриста представя днес.
Славов обясни, че докладът е фокусиран върху прокуратурата и антикорупционната комисия и посочи още от изводите.
„При антикорупционната комисия наблюдаваме както повишаване на ефективността в една от функциите – преценка на конфликта на интереси, така и проблеми в много други сфери, като например при противодействието на корупцията. Продължаваме да виждаме зрелищни медийни акции, в които участват КПКОНПИ, без да е ясен резултатът. Това може да даде повод на задържани лица в последствие да съдят България в Съда по правата на човека в Страсбург“.
„Проверката за това дали имаш незаконно имущество или ползваш имущество, което не е твое, не е задължително конфликт на интереси. Интересно е да се наблюдава как твърде гъвкаво комисията прилага различни стандарти за проверка“, коментира юриста известната липса на стандарт.
По думите му в системата има вътрешни пречки, които не позволяват да се стигне до дъното на имотните скандали.
„Усещането, че има чадър над определени лица в държавата е много силно, въпреки показните разчиствания по върховете на властта в последните месеци. Не е въпросът да сменим няколко ключови фигури в управлението, а моделът да остане същият – българското общество има усещане, че въпреки персоналните промени моделът не се променя – това е големият проблем“.
Юристът смята още, че с тези правомощия антикорупционната комисия няма как достатъчно ефективно да осъществява функциите си. Според него да се вкарат твърде различни правомощия в един орган по-скоро е гаранция за провал, а не за успех.
Едно от предложенията в доклада е да се създадат норми и достатъчно детайлни производства, при които може да се прецени дали има обогатяване заради заемана висша държавна длъжност.
