Не са верни твърденията, че някои от четниците са искали да заграбят дарения. Информациите, че някои хора от четата са искали да вземат парите, са абсолютно невярно. Тези хора нямаше да ходят да гинат по Балкана, за да правят криминални афери. Те не се борят за тераси, а за стълба към свободата.
Това каза проф. Пламен Павлов в студиото на „120 минути” по повод навършването на 143 години от гибелта на Христо Ботев.
Според професора има нови митове около Ботев, но те не са верни. Митовете си отиват там, където им е мястото, но се произвеждат и някои нови митове. Мит е, че те тръгват да се самоубиват. Не, те тръгват да завладеят Враца, чакат да се вдигне въстание във Враца. Там е имало подготовка за въстание, то е можело да избухне, просто има лошо стечение на обстоятелствата, има жестоки репресии от Османската империя. Въстанието е можело да успее.
Проф. Павлов припомни как се е случило Априлското въстание. По думите му то е щяло да успее, ако е имало освободена поне една територия.
Според него в една несвободна България е имало много свободни българи, а днес все повече млади се интересуват от историята и даде пример с присъствието на много младежи на откриването на паметник във Велико Търново.
Имало е много силно негодувание от страна на европейски държави и Русия, така че ако е била създадена свободна територия, ако Христо Ботев е стигнал до Враца и я беше превзел, всичко щеше да е различно, коментира историкът.
Проф. Павлов каза още, че не бива и да забравяме другите чети редом до тази на Ботев. Освен Ботевата чета е и тази на Таню Стоянов, която минава с Ботевата и стига до село Априлово, където окончателно е разбита. Има и още няколко чети, седмици след разгрома на Ботевата те навлизат от Сърбия, водени от Панайот Хитов, Филип Тотю, Априлското въстание продължава няколко месеца, обясни той.
