Обвинения за нарушаване на обществения ред повдигна Софийската районна прокуратура срещу четирима от най-активните цигани по време на броженията в кв. Красна поляна в София преди няколко дни.
В полицейския дневник на Трето районно е записано, че задържаните са извършвали „хулигански действия с особена дързост". Всъщност тези и още няколкостотин роми вилняха две нощи поред в столичния квартал, трошиха автомобили, обръщаха кофи за боклук. Бяха бити и напълно невинни българи, които се черпели кротко в кварталните кафенета. Полицията тогава, по изрична заповед на министър Румен Петков, не само не се намеси, но и охранява циганските изстъпления.
По-късно, след договорки на ромския водач Цветелин Кънчев с управляващите, те излязоха дружно с декларации, че униформените са действали много правилно и не е имало пострадали.
Пострадали имаше и те бяха пребити от развилнелите се цигани, които никой не пожела да спре, коментира още тогава лидерът на АТАКА Волен Сидеров. Неговата позиция споделиха и от ВМРО. Кметът Бойко Борисов дори заяви пред настървените цигански орди, че докато заради тях са вдигнали по тревога всички полицейски части в София, в други квартали апашите си правели каквото си искат.
Законът трябва да се прилага строго и към всички, на свой ред се изказа президентът Георги Първанов от Евксиноград, където е на почивка.
Задържането на четиримата роми бе обявено от говорителят на прокуратурата Руси Алексиев. Той допълни, че едно от обвиненията е за съпротива срещу орган на властта, а другото - за нанесена телесна повреда по хулигански подбуди.
Трима от обвинените са задържани от полицията, а четвъртият е пуснат срещу парична гаранция.
И понеже властта гузно мълчи за това, което се случва, ние предлагаме на читателите си (дано между тях има и цигани/роми) едно стихотворение на българския поет от цигански произход Усин Керим. Думите и написаното са нашите възможности:
ЦИГАНИН СЪМ
Циганин съм. Детството ми босо
прошумя с катун под нощи хладни.
Ала нож във джоба аз не нося
и не дебна кон да ти открадна!
Циганин съм. От вулия ядох,
водих мечка в пек и снежна киша.
Но от скръб не пея като дядо -
дом си имам и на книга пиша.
Някога игрите ми отнеха,
скитах дрипав - жива живеница...
Но погледай как във градски дрехи
днес играят двете ми дечица!
Плувах по води, но не с корито,
кон крилат веднъж ли ме примами?
Аз видях страни, до днес които
и насън не е видял баща ми!
Нека плиска буен дъжд, небето
да трещи и буря зла да стене.
Не главня през нощ, а ток ми свети
и света улавям със антена!
