Не, не сме оскотяли. Не сме и мърша. Няма дума за това, което сме. Една майка - Биляна Петрова, заплашена, че няма да види дъщеря си. Защото не е предател, не е лъжкиня, има силата и куража да не изпълни това, което й нарежда служител на КПКОНПИ, минал проверка за почтеност.
Една майка - Ваня Министерска, която никога повече няма да види дъщеря си. Никога повече няма да види внучката си. Защото лице, достатъчно нормално, за да притежава законно оръжие, отнема живот. Два живота. Невинни.
Една майка, която се бори никоя друга от нас да не изпита нейната болка - болка, която няма думи, които да опишат. Болка, която не можеш и да изплачеш.
Една майка, която се бори нейните две момичета да затворят вратата на насилието. Посмъртно.
Една майка, която се бори срещу всички и срещу всичко, държащи вратата на насилието отворена. А те са много.
Ще оставим ли Ваня сама?
Ще затворим ли очите си за случващото се?
Отнелият живота на Дари и на Ники ще остане ли ненаказан?
Ненаказан не по божиите закони, а по законите, създадени от нас – хората.
Ако сме хора.
Албена Белянова, Фейсбук
