Още на 21 ноември 2018 г. ЕК прие доклада за механизма за предупреждение, в който беше посочено, че България е една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед. Анализът на Комисията тогава ѝ даде основание да заключи, че в България са налице макроикономически дисбаланси. Вчера бяха публикувани препоръки към страната ни, но констатациите преди тях звучат едва ли не като „гръмотевична буря в ясен ден“.
Ако ги прочетете внимателно, а преди това сте слушали какво обясняват управляващите, ще се съгласите с определението за гръмотевичната буря.
Тъй като Комисията продължава да осъществява мониторинг на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност в България, тези области не са включени в специфичните препоръки за България. В доклада на Механизма за сътрудничество и проверка от ноември 2018 г. се посочва, че България продължи усилията си да реформира съдебната си система и за преодоляване на недостатъците в борбата с корупцията и организираната престъпност, но че са необходими по-нататъшни усилия в редица области. Комисията ще оцени напредъка отново в началото на есента на 2019 г. Това означава, че темата „Корупция“ ще е изключително актуално около предстоящите кметски избори.
В една от публикуваните вчера препоръките са казва, че България е приела законодателни изменения през 2018 г. и работи за транспонирането на поредната директива относно борбата с изпирането на пари, но следва да се обърне внимание на ефективното прилагане на тези мерки. „Органите все още не са приключили и не са уведомили за националната оценка на риска, която е крайъгълен камък в разработването на адекватни национални политики за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Освен това последните събития в банковия сектор показват, че е необходимо да се засили националният надзор върху международните финансови сделки и да се гарантира ефективното прилагане на нормативната уредба за борба с изпирането на пари. На риска от корупция трябва да бъде обърнато по-сериозно внимание, тъй като тя представлява предикатно престъпление за изпирането на пари. Българските органи ще трябва да покажат конкретни и трайни резултати, демонстрирани чрез окончателни решения по дела за корупция по високите етажи на властта. Използването на финансовите разследвания и финансовото профилиране е ограничено“, пише още ЕК.
Като звучен шамар за управляващите звучи и това, че:„Институционалните недостатъци, регулаторната несигурност, корупцията и недостатъчното предлагане на работна ръка продължават да са сред основните пречки пред инвестициите. Управлението в публичния сектор се нуждае от повече прозрачност, по-ясни правила и дългосрочна перспектива.“
Освен това се посочва, че събирането на данъци не изглежда да се подобрява навсякъде със същото темпо. Това се отнася особено за свързаните с труда данъци, вноските за социална сигурност и някои категории акцизи. Съществуват също така данни, че недекларираният труд и незаконната търговия с горива продължават да бъдат предизвикателство… Справяне с предизвикателствата в специфични области на данъчната система е от първостепенно значение за допълнително намаляване на все още големия дял на сивата икономика.
Ето още само няколко от констатациите на ЕК:
Държавните предприятия страдат от слабо корпоративно управление, което се отразява в голяма степен върху техните икономически показатели.
Все още се наблюдават някои слабости в банковия сектор.
Голямата задлъжнялост на частния сектор и на все още високото равнище на необслужваните заеми.
Липсата на подходящи инструменти за мониторинг не позволява точен анализ на настоящите и новите предварителни производства и производства по несъстоятелност и не позволява идентифицирането на конкретни проблеми или слаби места.
Комисията за финансов надзор предложи система бонус-малус, по която в момента тече широк обществен дебат с несигурен резултат.
Инфраструктурата страда от сериозен недостиг на инвестиции. Обхватът и качеството на транспортната инфраструктура се подобриха, но остават под средното за ЕС равнище.
Съществува необходимост от допълнително развиване на железопътни и пътни участъци, както и на съответната Европейска система за управление на железопътното движение и на интелигентни транспортни системи. В България равнището на свързаност и пречистване на градските отпадъчни води е ниско, равнището на замърсяване на въздуха и на депониране на битови отпадъци е високо, а процентът на рециклиране е значително по-нисък от средния за ЕС.
през 2018г. разходите за научноизследователска и развойна дейност остават много ниски както в частния, така и в публичния сектор. Частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност са монопол на големи мултинационални дружества и са концентрирани в региона на столицата.
Честото използване на пряко възлагане на обществени поръчки и големият брой единични оферти представляват заплаха за прозрачността и ефективността на системата.
Начителното забавяне на въвеждането на електронни обществени поръчки не позволява по-нататъшно подобряване на прозрачността и ефикасността на процедурите за възлагане на обществени поръчки.
Нарастващият недостиг на умения в България изисква значителни инвестиции. Пригодността за заетост намладите хора може да се повиши, ако бъдат подобрени качеството и ефективността на стажовете и чиракуването. Освен това участието в мерки за повишаване на квалификацията и преквалификация сред възрастното население е много слабо.
Работодателите и синдикалните организации все още имат различни становища относно критериите, коитода се прилагат при определянето на минималната работна заплата. Има поле за по-широк консенсус относно въвеждането на обективен и прозрачен механизъм за определяне на заплатите.
Образователните резултати са ниски и продължават да бъдат силно повлияни от социално-икономическия статус на родителите. България инвестира недостатъчно средства в образованието, особено в предучилищното и началното образование —две области, които са от решаващо значение за създаването на равни възможности от ранна възраст.
В България все още се наблюдава високо равнище на неравенство на доходите и на риск от бедност или социално изключване.
Част от населението изпитва затруднения при получаването на достъп до жилища на достъпни цени.
Секторът на здравеопазването все още се характеризира с ниски публични разходи. Хората в България са изправени пред ограничен достъп до здравеопазване, причинен от неравномерното разпределение на ограничените ресурси и слабото покритие на здравното осигуряване.
Пълният текст на препоръките към доклада може да видите:
На български ТУК и на английски ТУК.
Докладът, въз основа, на който са препоръките, от края на 2018 г. ТУК.
Екип Фрог Нюз
