И Шенген и Еврозоната по отношение на България никога не са били технически въпроси, винаги са били политически въпроси и инструмент за натиск. Топката е в полето на съдебната система и е много важно, изключително важно даже, кой ще бъде новият главен прокурор. Това казва политологът доц. Стойчо Стойчев, коментирайки препоръките на ЕК и изказването на холандския външен министър за Шенген.
- Г-н Стойчев, как ще коментирате препоръките на ЕК и думите на холандския външен министър Стеф Блок, според който Холандия пак ни спира за Шенген?
- И Шенген и Еврозоната по отношение на България никога не са били технически въпроси, винаги са били политически въпроси, защото това са последните два лоста, които останаха не на Европейската комисия а на Западноевропейските страни, и то големите Западноевропейски страни, говоря за Германия и Франция. Защото Холандия и въобще страните от Бенелюкс са говорители обикновено на големите държави и позицията се казва от тях.
Това е последният политически инструмент оставен в ръцете на тези държави да окажат натиск върху България и Румъния за провеждането на съдържателни, повтарям съдържателни реформи в съдебната система и правораздаването. Аз участвах в един научен колектив, който публикува едно изследване по въпроса на Механизма за сътрудничество и проверка, в което доказваме, че този механизъм, по самата си конструкция, по самия си замисъл е изключително дефектен. Той няма да доведе до абсолютно никакви резултати За това пледирахме още тогава, когато представяхме изследването, този механизъм да бъда премахнат. Не защото е решен проблемът със съдебната реформа в България,а защото този механизъм не е в състояние да произведе съдържателни резултати. В него се отчита единствено и само напредък. Ама напредъкът е движение, то не е резултат.
Според мен този механизъм като цяло е сгрешен. За съжаление, когато е въвеждан при приемането на България и Румъния в ЕС, Западноевропейските държави не са си давали ясна сметка пред какъв проблем се изправят. Защото при нас проблемът е организационен, той не е нормативен. А те са си мислели към оня момент, че може с нормативни мерки да се преодолеят тези проблеми. Те гледат брой дела и такива някакви неща, докато при нас корупцията е системен проблем, който засяга цялото общество, всички граждани, а не само политическите елити и политическите партии. Корупцията при нас е неформалният начин , по който си регулираме обществените отношения. Това са корупционни практики, които заобикалят нормалните публични институции.
Аз много обичам да цитирам Хънтингтън от 68 година - "Политическите режими за обществата в преход", че в такива държави, в които е вкоренена в политическата култура корупцията, създаването на специални органи за корупция и законодателството за корупция единствено и само задълбочават корупцията, създават възможности за задълбочаване на корупцията. Самите органи за борба с корупцията произвеждат корупция.
- И все пак, експерти са на мнение, че сега могат да ни спрат средства от някои европейски фондове.
- Това трудно може да стане, ако не се предвиди някакъв механизъм, но пак няма да бъде на ангро, по оня начин, по който на Станишев ги спряха, а просто ще се направи някакъв механизъм на контрол проект по проект. И се погледне на тях не просто формално, а дали съдържателно предполагат корупция.
- Какво можем да обобщим след препоръките на ЕК?
- Към момента няма промяна в ситуацията в Европа. Продължава да има една критична маса държави, които не виждат напредък в съдебната реформа и оттам нататък отстояват своята твърда позиция, че такъв механизъм е необходим. Тук отново трябва да направим ясен ремарк, че при нас правителството нищо не може да направи. Единственото, което може да направи, е да създава ново законодателство и нови институции , парламентът да ги гласува. Но това няма да реши проблема. Проблемът е самата система на правораздаване, като човешки взаимоотношения, а не като институционални норми. Топката е в полето на съдебната система и е много важно, изключително важно даже, кой ще бъде новият главен прокурор. Забележете, ЕК няма никакви правомощия да му се меси в работата. Той по собствено желание и добра воля може да се ангажира да прави нещо в тази посока, защото на формално ниво българската съдебна система си изпълнява там критериите за безпристрастност и т.н.
Парадоксално е, че ЕК използва политически инструменти върху българското правителство, което няма как да влияе на независимата съдебна система. Попадаме в един Параграф 22. Пращат се послания, но адресатите не са тези. Адресатът е съдебната система и персонално всеки един съдия, който трябва да реши цивилизационно как да работи в една нормална представителна демокрация.
- Г-н Стойчев, какво се случва в ГЕРБ? Ще има ли разцепление след апартаментгейт?
- В ГЕРБ в момента нищо не се случва. Някои изказват най-различни хипотези за разцепление, като се внушава, че още от 2012 г. Цветанов е паралелен център на власт, ще направи преврат и т.н. Нищо подобно няма да се случи. Цветанов нито има капацитетът да го направи, нито има желанието да го направи. И такива печални примери много. Цветанов не е лидер от мащаба на Бойко Борисов и не би могъл да направи политически проект, който да го конкурира. Мисля, че в момента няма никаква интрига.
Що се касае организационните промени, то се видя, че Борисов не е доволен от резултатите на изборите в някои области и заговори за смяна на лидерите на ГЕРБ там - в Плевен, Ямбол и др. И интересното на преминалите избори бе, че в някои райони битката на ГЕРБ бе не с БСП, а с ДПС. Двете партии влязоха в битка за територии, който преди се смятаха за техни крепости - в Плевен, Родопите и др. Имаше електорален сблъсък между ГЕРБ и ДПС, а БСП остава назад. И според мен изостава заради сгрешена стратегия.
- Като че ли по-сериозни промени виждате и очаквате в БСП?
- Корнелия Нинова, осъзнавайки че не може да надхвърли изборния таван, който БСП има , промени изцяло облика на партията. Започна персонални чистки и промени. Покрай Гергов и Дъбов изгоряха и други. Покрай сухото гори и мокрото. Като махнеш Янаки Стоилов от парламента, какво спечели БСП? За парламента са необходими опитни парламентаристи, които познават процедурните трикове и правила. Такива професинални депутати не се махат, защото те гарантират професионалната политика. В БСП разцеплението е факт. Корнелия Нинова направи идеологическа промяна в БСП . За да разшири електората превърна партията от социалистическа в националсоциалистическа. Мисли само за нашите си хора, а различните - под ножа. Има хора в БСП , които искат тя да си остане традиционно лява партия.
Разговаря Красен Бучков
