Разкрихме се пред вербовчиците на момчето, сега те ще са по-внимателни и информирани. Това каза експертът по антитероризъм Симеон Иванов пред Фрог нюз. Ето какво още уточни той във връзка с вербуването на момчето от Пловдив от ИД:
Г-н Иванов, случаят с момчето, вербувано от ИД раздели обществото ни. Голяма част смятат, че прокуратурата не е трябвало да огласява за него по много причини. Вие на какво мнение сте?
Резултатът от това разследване, ако изобщо е имало такова, не трябваше да се огласява поне на такъв ранен етап. Защото можеше да се разберат мотивите и методите на вербовката. При благоприятни обстоятелства можеше да се стигне и до самите вербовчици. Сега те са уведомени, че дейността им е засечена. Не могат ли да бъдат открити на този етап? Такъв шанс няма. В подобни случаи като този с момчето от Пловдив можеше да се проведе активна игра, да се стигне и до арести. Ето това би било голям успех. Ако вербовчикът не се неутрализира, той ще продължи дейността си. Ако нещата бяха разплетени докрай, цялото общество щеше да спечели.
С какво?
В пълнота щяхме да знаем цялостната схема на вербовчиците. Само при това условие може да се противодейства успешно и да се създаде ефективна програма за превенция на младите хора. Отделно този опит щеше да е неоценим и за службите ни и разбира се за психолозите.
Сега не може ли да се каже същото?
Сега стигнахме до под кривата круша. Похвалихме се като зарадван ученик след първа предбрачна нощ. Категоричен съм, че не трябваше да се допуска даже публично да се огласява случая с момчето. В един малък град като Пловдив, може лесно да се разбере за кого става дума. В момента има опасност целият труд на психолозите да отиде напразно. Лошото е, че има и други много по-успешни случаи на радикализация, които минаха и заминаха и службите ги изтърваха.
Изненада ли ви, че вербовчиците са се насочили към дете-християнче?
Това означава само едно – тези хора са доусъвършенствали своята вербовъчно-психологическа система.
Какви са причините идеологията на ИД да бележи пробив в обществото ни?
Причините са много. Но основните са свързани с тоталната икономическа и морална криза в обществото ни. Фактът, че ислямската радикализация не се осъществява у нас на тази етап като в други европейски държави, се дължи на факта, че в нашата страна традиционното ханефитско ислямско вероизповедание се отличава с развит граждански и обществен ресурс на отговорност. Фактът, че нашето традиционно мюсюлманско вероизповедание е стояло дълги години без контакт с външни фактори, повлия благотворно на не проникването на арабските радикални изповедания. То остана незасегнато, макар и с малки изключения като в Пазарджик, например.
Момчето е доказателство, че ИД все пак бележи пробиви.
Инцидентните пробиви се дължат най-често на икономически причини и политически заигравания. Нашите мюсюлмани са работливи и предпочитат вместо да извършват радикални действия да отидат в чужбина. Този факт , както и фактът, че българското общество се намира в тежка икономическа и морална криза и политическа деградация, е насочило много правилно вербовчиците на ИД към дете, младеж, което не проповядва исляма. Ако семейството му не бе реагирало адекватно, може би щяхме да достигнем до много по-лош край. Това е моето становище, когато казвам, че подобни процеси на дерадикализация при млади хора трябва да остане на латентно ниво, без да се дава широка гласност. При късмет и добра работа можеше да се елиминира част от екстремистката схема на вербовчиците. Сега разкрихме нашите действия с широки пръсти и те ще бъдат по-внимателни и за съжаление по-информирани.
Какъв ще бъде резултатът от публичното оповестяване на случая с пловдивския младеж?
Предполагам, че първо ще „възпитат“ в младите хора в недоверие към родителите си. Ще се научат да бъдат и по-предпазливи. Друг неприятен момент е липсата на справедливост в обществото, било то елементарна, морална и икономическа, която може да бъде тежка предпоставка за успешни радикализационни процеси. Специалистите в България по тази проблематика дори се учудваме колко много се забави левия екстремизъм, тъй като в България вече липсва пролетариат, а работещите масово са в новата класова прослойка, наречена прекариат. А тя се формира от образовани и интелигентни хора, изхвърлени от почтения граждански оборот. Те не работят това, за което са учили, не могат да се реализират. Работят нископлатена и нискоквалифицирана работа, а в същото време притежават огромен психологически и научен заряд. Тези интелигентни хора се учат лесно и при развитието на процеса на вербовката, могат да станат основа за тежки радикални процеси, предизивикани от нищета, бедност, тотална корупция и безизходица, както на управлението, така и от деградацията на обществото.
Интервю на Катя Илиева
