Положението е много медийно.
Говори се, че Домусчиев гони две от водещите журналистки от прясно закупената си телевизия, но връща на работа друг журналист, изгонен скандално от същата телевизия. В същото време президентът Радев открито говори на международен медиен форум в НДК за наемането на полуграмотни тролове, които обслужват политически, икономически и други интереси на партиите, сивите и сенчестите икономически групировки.Бих казал, че тази ситуация е неповторима и уникална, но когато иде реч за България, може да се каже само, че всичко е възможно.
Тази сложна плетеница от факти и събития заслужава специално внимание и експертно изследване не само заради своята уникалност, а защото много ярко илюстрира третото десетилетие на нашенския преход от социализъм към не знам какво си (тъй като последното десетилетие няма как да бъде дефинирано и детерминирано - последното десетилетие не се вмества в никакви понятия и обществено политически категории, но това е голяма тема).
Обаче в мнозинството изследователи, политолози, социолози, антрополози и всякакви други спецове не се забелязват мераклии да се наемат с такова проучване. Очевидно материята е твърде сложна, а може би и опасна и това отклонява вниманието на експертите към по-безопасни теми. Жалко, че нямам капацитет и ресурс да изследвам проблема. Или може би е по-добре за мен, че нямам капацитет и ресурс. Но няма как да спра да се питам чии са медиите, кого обслужват и защо изобщо ги има?
Не е на хубаво и не е на добре, когато журналистите се превръщат в новини, вместо да правят новини.
Любо Кольовски, Фейсбук
