Фалшивите новини са една от най-големите заплахи за демокрацията и свободния дебат. Нужни са програми за медийна грамотност, така че гражданите да имат начин да разпознаят фалшивите новини и така те да нямат бъдеще.
Това са само част от становищата на водещи медийни експерти, които участват в панел, посветен на фалшивите новини, на Шестия световен конгрес на информационните агенции, организиран от БТА.
Българската телеграфна агенция подробно информира за изказаните мнения в понела, чиито модератор е д-р Фарид Аяр, генерален секретар на Федерацията на арабските информационни агенции FANA.
Томас Кент, лектор в Колумбийския университет в САЩ и специалист по журналистическа етика и рисковете, съпътстващи фалшивите новини, говори за това как информационните агенции да се подготвят за новата вълна фалшиви новини. Според него е проблематично дали новинарските агенции сами изобщо могат да се справят с проблема. Те не разполагат с вълшебна пръчка, с която да победят това явления, каза Кент. Ако обаче агенциите обединят усилията си с обществото, могат да успеят, каза той.
Заплахите, според Кент са няколко - фалшиви видеоклипове, които показват хора и държавни глави, които произнасят неща, които реално никога не са произнесени от тези личности. Този тип клипове и аудиосъдържание трудно се разпознават дори и от експерти, което е голям проблем, защото могат да подлъжат хората да извършат опасни неща, смята преподавателят в Колумбийския университет в САЩ. Всичко това подкопава доверието в истинското съдържание, което се произвежда от медиите, каза Томас Кент.
По думите му в момента се наблюдава демократизация на фалшивите новини - все повече хора се научават как да създават такива новини, има дори софтуер за тяхното създаване и той става все по-достъпен. Кент даде пример с фалшиво 3-минутно видео, пуснато през миналата година от името на Би Би Си, което по социалните мрежи съобщаваше за авария в АЕЦ в една от бившите съветски републики. Новинарските агенции създават сайтове за проверка на фактите, но злонамерените играчи правят същото, за да подкопаят доверието в официалните сайтове за проверка на фактите. Това според Кент създава огромна опасност за агенциите и за обществената сигурност, защото те могат да имитират всеки един продукт, създаден от агенциите.
Новинарските агенции не могат да спасят света, но могат да предприемат сериозни стъпки да защитят себе си и обществото от фалшивите новини, категоричен е преподавателят в Колумбийския университет. Той препоръча всички журналисти в агенциите да бъдат обучени относно опасностите, които крият фалшивите новини. Кент препоръчва агенциите да имат екипи за бързо реагиране срещу фалшивите новини. Кент каза още, че най-вредните фалшиви новини се разпространяват по каналите за размяна на моментни съобщения като What's up и Telegram. Той изрази съжаление, че все още агенциите нямат работещи канали за проверка на информацията и препоръча те да назначат един-двама репортери, които да засичат фалшивите новини. Новинарските агенции са мощна бариера срещу фалшивите новини, обобщи Томас Кент.
За нарушеното днес доверие в индийските медии разказа Сидхарта Дюби, преподавател по журналистика в университета Ashoka в Индия. Той подпомага създаването на център в Ню Делхи за журналистическа етика. По думите му журналистите в медиите в Индия постоянно се сблъскват с фалшиви новини, които обслужват политическия дневен ред.
Приключилите преди няколко седмици избори в Индия бяха съпътствани от множество фалшиви новини, каза Дюби. Той даде и още един пример от ноември 2016 г., когато в Индия е съобщено, че големи купюри банкноти ще се изземват обратно от банката. На следващия ден пред банките в страната имаше огромни опашки, каза Дюби. Всичко това е съпътствано от масови атаки по What's up, където граждани бяха призовавани да се свържат с банките, за да си върнат кредитните карти, които са с фалшиви чипове, разказа Дюби.
По думите му фалшивите новини са най-големият бич за Индия в момента, където има над 105 000 периодични издания и вестници, всекидневно се продават 100 млн. копия вестници, а многомилионното население е активно в социалните мрежи.
Тези над 105 000 вестника нямат достатъчно специалисти, които да проверяват фактите и да се борят с фалшивите новини, добави Дюби. Екипите не са добре интегрирани в редакционната колегия, а много от редакторите държат специалисти за проверка на факти само на повикване, каза той. Много журналисти, които сега се присъединяват към гилдията, изобщо не са обучавани как да поверяват фактите, а когато журналистите искат да бъдат обучени, те не срещат подкрепа на ръководството, добави той. По думите му опасното при фалшивите новини е, че в много случаи се стига до смъртни случаи. За пример той посочи видео, пуснато от пакистанец, за липсващи бащи и деца, редактирано в Индия.
WAM, информационната агенция на Обединените арабски емирства (ОАЕ), работим с министерството на образованието по проект за медийна грамотност и обучение на хора в министерството да разчитат и усвояват фалшиви новини. Това разказа изпълнителният директор на WAM Мохамед Джалал Алраиси.
Новите канали са голямо предизвикателство за агенциите, затова ние трябва да сме много по-бързи и достоверни и всички ние, журналистите, трябва да разработим канали за проверка на фактите, каза Алраиси. В ОАЕ има различни религии, културни особености и езици и съответно - различни новини, които трябва да отразяваме, затова трябва да сме способни да осигурим инструментариума за работещите и да сме готови да реагираме във всякакви кризисни ситуации, добави той.
WAM е разработила приложение, в което полевите журналисти да качват материали, и оттам по най-бързия начин то влиза в емисиите на агенцията. WAM има и портал, който предава информация на 13 езика.
В АП има цели екипи, които се занимават само с проверка на фактите, и работата на тези екипи позволява да не публикуваме грешна информация, каза Ана Джонсън, директор на новините в Европа и Африка, Асошиейтед прес (АП), САЩ.
Точността, обективността и достоверността са в сърцевината на мисията на АП, затова всички ние имаме нужда от рамо, за да устоим на фалшивите новини, добави Джонсън. Тя каза, че от началото на тази година АП е започнала партньорство с Фейсбук относно публикуваните там новини. Но не само Фейсбук е изправен пред трудността да отсее фалшивите новини, коментира тя.
Ерик Уишарт, главен редактор на специалните проекти в агенцията Франс прес, обобщи проблема с фалшивите новини и дезинформираността в четири основни групи - доверие, партньорство, осведоменост и грамотност на медиите, и прозрачност. Той обяви, че скоро ще излезе написан от него наръчник с правила за онлайн журналистика.
Уишарт разказа за платформата InVid, разработена специално за проверка на достоверността, както и за CrossCheck - друга програма за проверка на данните.
Доверието вече не е нещо, което се подразбира, затова медийната грамотност трябва да се насърчава, обобщи представянето си Ерик Уишарт.
На всички тези тенденции с фалшивите новини може да се погледне като на корупция, каза Олександър Харченко, директор на Укринформ. Това по думите му е престъпление като прането на пари, затова и прането на новини трябва де се превърне в престъпление.
Прозрачността и информираността са най-добрите средства срещу прането на пари, но за прането на новини - не знаем, добави той. Затова, по думите му, не можем да кажем кое от двете престъпления е по-тежко - прането на пари или прането на новини.
