Актуалните заплахи за сигурността на страните-членки на НАТО и ЕС преди всичко са свързани с несигурността по южните граници на Алианса, но и в много голяма степен с поведението на такъв сериозен фактор като Русия по отношение на конфликтите в Украйна, Грузия, Молдова.
Това заяви пред БНР бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов, който 8 години бе директор в Агенцията по комуникация и информация на НАТО.
„Именно затова, от една страна Балтийско и Черно море са важни точки, в които трябва да се търси стабилност и снемане на напрежението. Също така и в Средиземноморието трябва да се търси съвместно с ЕС преодоляване на проблема, свързан с нелегална имиграция и с терористичните заплахи, идващи преди всичко от юг.“
Според Шаламанов има едно голямо предизвикателство и то е най-вече технологично, защото новите технологии могат да доведат до неочаквани промени в начините на противоборство, особено в сферата на ИТ, изкуствения интелект, космическите технологии.
„Определено Русия се стреми да се върне в позицията, която имаше СССР по време на Студената война и това създава напрежение - и по отношение на конфликтите, в които Русия е ангажирана, които тя провокира. Ядрените оръжия, новите технологии и използването им в сферата на хибридните заплахи, киберзаплахите също са области, в които с Русия има напрежение, не само с НАТО, ЕС, но и в двустранен план със страни-членки.“
Велизар Шаламанов смята, че напрежението винаги има най-доброто решение на масата на преговорите. Най-добрият инструмент на дипломация, на преговори са способностите, които вдъхват респект, които въздържат опонента от провокации, от амбиции, които не могат да бъдат задоволени.
„За мен по отношение на Русия България трябва активно да участва във формирането на позициите, на политиката на ЕС и НАТО. В двустранен план да участва в оценката и в развитието на позициите на нашите стратегически съюзници. За специално отношение не мисля, че можем да постигнем такъв „успех“, просто защото от гледна точка на Русия специалното отношение е това България да има ограничени възможности за избор и да бъде поставена в зависимост. Така, че каквито и да са специални отношения не са от полза за България. От полза за България е да има ясни отношения, които с Русия най-добре се постигат на ниво НАТО-ЕС и специалната роля на България в тези съюзи е важната стъпка, която трябва да постигнем. За това се изисква капацитет - и аналитичен, и дипломатически, и преговорен, и съответно военен капацитет, за да бъдем уважавани в НАТО и ЕС.“
По думите на Велизар Шаламанов Турция е изключително важен съюзник в НАТО и на масата на консултациите при закрити врата в Алианса може да бъде намерено решение на всеки един въпрос, който представлява проблем в сферата на сигурността или предизвиква загриженост от други страни от НАТО.
„Иначе Турция наистина е една от страните в НАТО, която е изправена пред най-сериозни предизвикателства - и в контекста на Близкия изток, и в контекста на интереси, които по един или друг начин я свързват с Русия, и в Черно море, и в Кавказ, и в Средна Азия.“
Велизар Шаламанов определи случая с 16-годишното момче от Пловдив, станало жертва на радикален ислям, като пример за използване на киберпространството за радикализация, за организиране и провеждане на терористични атаки, за хибридни атаки. Противодействието според него е в още по-добро взаимодействие между службите на НАТО и ЕС.
„Нито една страна не може да изгради пълния капацитет за реагиране в такива ситуации. Не случайно Израел, без да е член на НАТО и ЕС, търси сътрудничество - и с основни партньори в НАТО и ЕС, и със страните в нашия регион. Капацитетът на Израел, вероятно много по-голям от този на България, е недостатъчен, за да се противопоставят на тези рискове, свързани с използване на киберпространството от терористи.“
Като най-трудната задача на прехода определи Шаламанов модернизацията и превъоръжаването на българската армия, защото става въпрос за 10,15 и повече милиарда лева, които да бъдат похарчени. Твърденията, че тези пари ще „изядат“ средствата за социални политики и пенсии експертът намира за част от информационната война, защото в това няма нищо вярно.
„Само искам да припомня, че по времето на комунизма военният бюджет беше 6 до 10% от БВП. Армията беше над 110-120 хиляди, самолетите бяха 200-250, танковете 3-4 хиляди, представете си, ако сега трябваше да поддържаме такава армия, за какво друго щеше да има пари? Самият факт, че в момента никой не чака на опашка за цветен телевизор, не чака години за кола и за апартамент, означава, че промяната, включително и в армията, е довела до много по-високо качество на живота, но така или иначе ние имаме прост ангажимент от 2014 г. - да харчим 2% от БВП за отбрана и от тях 20% за ново въоръжение и техника. Засега това не се случва.
Очаквам със сключването на договор за 8 самолета Ф-16 , след това и на другите договори, да изпълним този ангажимент и мога да ви уверя, че това ще доведе до видими положителни резултати не само за армията, а и за цялостната модернизация на страната, защото това ще бъде реалното влизане в XXI век.“
