Македония вероятно ще спечели подкрепата на Европейския съюз, за да започне преговори за членство по-късно тази година, но балканската й съседка Албания е изправена пред опозицията на Франция, Германия и Холандия. Това заявяват дипломати, цитирани от Ройтерс.
Въпреки реториката на ЕС, че блокът трябва да приеме нови членове от Западните Балкани, за да заздрави европейския си път и да компенсира китайското и руското влияние, антиимиграционните настроения пораждат съмнения в някои северни държави от ЕС.
Подкрепени от редица правителства в ЕС и Европейската комисия, Албания и Македония се надяваха, че европейските министри от блока ще дадат зелена светлина на преговорите за членство на заседание следващия вторник в Люксембург. Това ще отвори пътя за одобрение от правителствените и държавните лидери на ЕС по време на предстоящата среща на върха на блока в Брюксел, която ще се проведе от 20 до 21 юни.
Но нито една от двете държави няма да получи тогава зелена светлина, заявиха пред Ройтерс дипломати и европейски представители, въпреки че 13 страни-членки на ЕС, включително Италия, председателят на Европейския съвет Доналд Туск и ЕК публично призоваха за започването на официални преговори.
Последната договорка е да се постигне споразумение през септември между правителствата на ЕС, но само за Македония, която трябва да се присъедини към НАТО през 2020 г. “Македония има добри шансове за преговорите за членство в ЕС, като се има предвид историческото решение на въпроса за името”, заяви високопоставен представител на ЕС, имайки предвид разрешение дългогодишен спор с Гърция за името, който блокираше пътя на Скопие към ЕС и НАТО, цитира БГНЕС.
Промяната на името от Бивша Югославска Република Македония на Република Северна Македония даде шанс на Скопие и вероятно ще убеди Париж, Берлин и Амстердам да подкрепят преговорите на ЕС.
“Но Албания все още е голям проблем за някои правителства. Не изглежда толкова обещаващо,” каза официалният представител.
Възприемана като една от най-корумпираните страни в Европа, според неправителствената организация „Трансперънси интернешънъл“, Албания – която вече е член на НАТО – е постигнала само ограничен напредък в борбата с прането на пари, заявяват представители на ЕС и САЩ.
Четири други страни от Западните Балкани – Босна, Косово и двете водещи страни Сърбия и Черна гора – също искат да се присъединят към ЕС.
През юни 2018 г. Франция и Холандия неочаквано блокираха началото на преговорите с ЕС за Албания и Македония, настоявайки за по-големи реформи. Дипломати заявиха, че този ход е свързан със загрижеността на тези две страни как една подобна покана за членство ще се отрази върху избирателите на предстоящите тогава избори за Европейски парламент през май 2019 г.
След тези избори се очакваше Франция и Холандия да се върнат към старата политика на ЕС. В същото време Брюксел покани албанския премиер Еди Рама и президента на Македония Стево Пендаровски.
По време на посещение в Брюксел по-рано този месец албански заместник–външен министър заяви, че е време блокът да престане да използва необходимостта от реформи като начин държавите да се държат вън от Европейския съюз.
Преговорите за членство в ЕС обикновено продължават до едно десетилетие. Това време се използва за провеждането на реформи, имащи за цел да сближат развитието на страната кандидатка с това на ЕС.
Въпреки победите в изборите за ЕП на крайнодесните сили в Италия, Полша и Унгария, преговорите за бъдещо членство на Албания и Македония изглежда не играе такова важно значение за политиците, които обещават да спрат имиграцията.
Френските и холандските крайнодесни партии загубиха места в сравнение с представянето им през 2014 г. Въпреки това, на 11 юни, холандският парламент прие предложение, което се противопоставя на започването на преговори с Албания. Подобно предложение за Македония не беше прието.
Германското правителство иска зелена светлина за Македония, но няма споразумение за Албания, която дясноцентристката коалиция вижда като проблемна държава. Бундестагът се съгласи да отложи всяко решение до септември.
