Една управляваща овца блее напоследък, че щом народът искал субсидия от един лев – трябва да му се угоди. Хубаво, ама народът иска и да няма овце високо в политиката, ама е пълно с такива. Овцата не споменава също, че става дума за референдума на Слави Трифонов и екипът му. Тогава не блееше, защото Слави беше лоша дума, референдумът – също.
Днес овцата е в акция, както всеки път, когато овчарят я тупне с гегата. Беее, ние мислим, беее, за народа, беее... Умна овца: говори, лъже, краде, а става и за … сещате се, ако овчарят си е навехнал дясната ръка…
Овцата може би не знае, че сценките със субсидията може би струват десетина милиона, да речем. Един дал, друг взел – за да се сглоби сюжета. И той се сглоби…
Няма по-нелеп спор от този за държавната субсидия за партиите. От ГЕРБ предлагат един лев. Пеевски надцаква с нула (две нули биха му отивали повече…), левицата се цели в нещо по средата, патриотите се ослушват. Дежурните говорещи, когато не играят голф, разтягат дъвки за популизма, зависимостите от олигарси, американска система, германски опит и прочие. Защото е важно да се отвлече вниманието - което и става.
През това време се „пече“ новият главен прокурор. Всъщност това е важният въпрос, защото трябва да се довърши реализацията на плана за „диктатура на прокуратурата“.
Когато Пеевски бе предложен за шеф на ДАНС, протести провалиха идеята. А тя беше да се вкарат в ареста Бойко Борисов и Цветан Цветанов, пък после… Неслучайно Пеевски се заканваше на Цветанов от парламентарната трибуна, а Борисов призна, че е „поръчан“. Като не се случиха тези неща, се премина към план Б - овладяване на службите и прокуратурата отвътре. ГДБОП бе разбита, а повечето структури в МВР и ДАНС преминаха под контрола на ДПС и Пеевски. КТБ бе фалирана и започна „Голямата плюскане“ на активите й.
Обществото, каквото всъщност има само на книга, уморено мълчеше. Брюксел се довери на „цуни-гуни, две ракии, подходящ подарък и всичко е наред“, което също е част от века на „Голямото плюскане“.
А българите - немили-недраги, както винаги.
ГЕРБ печелят избори след избори - факт. Съмненията, че има купуване и манипулиране, са недоказани, няма и нищо черно на бяло. Трябва да го докаже прокуратурата, а тя няма да го направи, защото… знаете защо. Ако си търсите белята – подайте сигнал. По-лесно е да оцелееш в Сахара без вода и в Сибир без кожух.
Стигаме и до въпроса: Трябват ли им на партиите пари?
Отговорът е „да“. Много пари и знаят откъде и как да ги набавят. Говорим за акулите не за партиите-хамсии
Източниците:
- От обществените поръчки. Те са в ръцете на властниците. Печелят тези, които връщат най-много.
- Средният бизнес е в ролята на подизпълнител. Той връща на големите, те по-нагоре. В тази схема важна роля играят кметове, общински съвети, областни управи, полиция, служби, прокуратура, съд, НАП и т.н.
- Дребният бизнес „маже филиите“ на по-ниските нива: полицаи, инспектори, данъчни, всякакви проверяващи, чиновници от администрацията и пр.
- Държавните структури и институции се захранват с партийни кадри. Тези кадри връщат жеста по подходящ начин.
- Митниците. От години там длъжностите се заемат по партийни квоти. Вноските – също.
- Криминалния контингент си плаща за политически „чадър“. Цветът е без значение.
Нелегалният трафик: дрога, цигари, проститутки, деца/бебета, просяци, нелегално карго (китайско, турско, дубайско и пр.) и др.
- Сивата икономика - една от „най-развитите“ в Европа, - също дава своя дял за разцвета на политическата класа.
- Длъжностите, за които се плащат луди пари. Министерски постове, депутати, агенции, кметове, общински съветници...
Тези източници са на първо четене, така да се каже. Детайлите са много и скъпи. „Евтините“ апартаменти, тераси и част от къщите за гости също са част от сметката.
Всички „разходи“ се калкулират в цените на повечето стоки, строежи, пътища и услуги, затова в Германия, Франция, Англия и други богати страни много неща са по-евтини отколкото у нас.
Това е имал предвид Доган, когато ни обясни как стоят нещата с разпредлението на порциите. Не спомена обаче, че вече трийсетина години вече върти ултра успешен бизнес с етническата карта.
Джон Едгар Хувър бе казал, че мафията „не просто превзема територии, а ги окупира“. В окупация сме.
Статуквото няма да допусне моделът да се промени. Това трябва да е ясно. Не и доброволно. Всички приказки за държавната субсидия, спорове за проценти и какво щяло да стане ако… и т.н. са пунта Мара. Ще продължи да процъфтява бизнесът, който подпомага партийните централи. Големите, разбира се, а много от малките ще загинат. Каквато е една от целите. Или ще се „родят“ частни партии.
Затова овцата блее, вдъхновена от тоягата на чобанина. Отвръща й грухтене – политическо и медийно. Фермата е възбудена.
Милионите, които ще се спестят, са капка в бюджета и БВП. Споровете всъщност прикриват прегрупиране на интереси, политически територии, бизнеси. В задкулисието се води война: кой ще гепи повече, чий ще е новият главен прокурор, кой ще натопи другарчето по закона РИКО в САЩ, за „кабинета на съгласието“ – все екзистенциални неща, олицетворяващи векът на Голямото плюскане. Къде сте вие в този сюжет? В кошарата, в кочината, в киреча – сами избирате. Свободни хора сте, в свободна страна, нали?
Борис Петков
П.П. Това е краткият вариант. Дългият съдържа данни, които авторът или не знае, но се досеща, или предпочита да премълчи.
